Странджански обичаи

Векове наред по тия земи е царувала една от най-древните в културно отношение световни цивилизации – тракийската, оставила и до днес множество археологически паметници и находки. Поради близостта си до старата столица на Византия – Константинопол, християнството навлязло и се възприело в Странджа много рано, дори преди да си „отиде“ езичеството. Макар, че местните жители тук многократно са се преселвали и въпреки силното гръцко присъствие по тия места, населението в този район е успяло да запази българският си етнографски облик и странджанските обичаи. Странджа е съхранила и един уникален по своята същност фолклор, като от поколение на поколение тук са се предавали културата, обичаите и нравите на местните жители.

Населението в Странджа е изключително религиозно, почита силно светците и организира в тяхна чест множество празници – т.нар. „панагири“. Словесния, музикалния и танцовия фолклор на Странджа е нейното съкровище – богато, разнообразно и за щастие добре съхранено. Многобройните странджански песни са съпътствали ежедневието на странджанеца и са разказ за неговите щастливи и трудни моменти в живота му.

Известните в този регион обреди са традиционни само за този край на България и нямат аналог в българската обредност.

Обичаят тричане на кучета в Странджа

Обикновено обичаят тричане на кучета се провежда в деня след Сирни Заговезни, така наречения Чист понеделник или още Песи понеделник. Започва се рано сутрин, преди хората да са изкарали добитъка.

Нестинарство

Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена.

Кукеровден в Странджа и неговото обредно богатство

За разлика от други области на България, например Пернишко, в Странджа Кукеровден не е свързан с големи кукерски шествия и страховити маски, плашещи злото. Кукерът в Странджа е само един – така нареченият бял кукер, който е облечен в кожи, с открито лице, почернено със сажди.

Филек

Филеците са типично странджански игри. От Тодоровден до Лазаровден (42 дни) всяка неделя на момите и момците се дава възможност в самостоятелни игрови действия да установят близост, да изберат своя бъдещ партньор и да изразят предпочитанията си.

Обичаят Паликош в Странджа

Паликош започва с голямото и последно преди Великден общоселско хоро. Подредбата на хорото е строго специфична и е съхранена от много стари времена.

Какво знаем за Поганото или т.нар. Мръсни дни в Странджа?

Поганото или т.нар. Мръсни дни в Странджа са време на зли духове и нечисти сили, но също за гадаене, магия, закачки и веселие.