Странджански обичаи

Векове наред по тия земи е царувала една от най-древните в културно отношение световни цивилизации – тракийската, оставила и до днес множество археологически паметници и находки. Поради близостта си до старата столица на Византия – Константинопол, християнството навлязло и се възприело в Странджа много рано, дори преди да си „отиде“ езичеството. Макар, че местните жители тук многократно са се преселвали и въпреки силното гръцко присъствие по тия места, населението в този район е успяло да запази българският си етнографски облик и странджанските обичаи. Странджа е съхранила и един уникален по своята същност фолклор, като от поколение на поколение тук са се предавали културата, обичаите и нравите на местните жители.

Населението в Странджа е изключително религиозно, почита силно светците и организира в тяхна чест множество празници – т.нар. „панагири“. Словесния, музикалния и танцовия фолклор на Странджа е нейното съкровище – богато, разнообразно и за щастие добре съхранено. Многобройните странджански песни са съпътствали ежедневието на странджанеца и са разказ за неговите щастливи и трудни моменти в живота му.

Известните в този регион обреди са традиционни само за този край на България и нямат аналог в българската обредност.

Обичаят тричане на кучета в Странджа

Обикновено обичаят тричане на кучета се провежда в деня след Сирни Заговезни, така наречения Чист понеделник или още Песи понеделник. Започва се рано сутрин, преди хората да са изкарали добитъка.

Филек

Филеците са типично странджански игри. От Тодоровден до Лазаровден (42 дни) всяка неделя на момите и момците се дава възможност в самостоятелни игрови действия да установят близост, да изберат своя бъдещ партньор и да изразят предпочитанията си.

Нестинарство

Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена.

Кукеровден в Странджа и неговото обредно богатство

За разлика от други области на България, например Пернишко, в Странджа Кукеровден не е свързан с големи кукерски шествия и страховити маски, плашещи злото. Кукерът в Странджа е само един – така нареченият бял кукер, който е облечен в кожи, с открито лице, почернено със сажди.

Какво знаем за Поганото или т.нар. Мръсни дни в Странджа?

Поганото или т.нар. Мръсни дни в Странджа са време на зли духове и нечисти сили, но също за гадаене, магия, закачки и веселие.

Обичаят Паликош в Странджа

Паликош започва с голямото и последно преди Великден общоселско хоро. Подредбата на хорото е строго специфична и е съхранена от много стари времена.