реклама в царево.инфореклама в царево.инфо
реклама в царево.инфореклама в царево.инфо
реклама в царево.инфореклама в царево.инфо

Мръсни дни са период от годината, познат в народните вярвания из цяла България – тогава не се работи, не се извършват християнски обреди, а зли сили бродят по земята и носят болести и смърт за хората. И тъй като според преданията именно днес, на Йордановден, е краят на този период, решихме да ви разкажем за него, но през призмата на местния фолклор – това, което знаем за т.нар. Мръсни дни в Странджа, или както още ги наричат тук – Поганото. Използвали сме информация от текст на Панайот Маджаров, дългогодишен изследовател на района и автор на седем книги за фолклора и историята на източнотракийските българи. Цитираме и записани от него разкази на местни жители, в които те разказват своите спомени за Поганото. Някои от тях са страшни, други са комични, а доколко ще им се доверите – преценете сами. Правописът е автентичен. Ако не са ви познати думите, използвайте нашия речник на странджанския говор:

Като за начало, важно е да споменем, че т.нар. Мръсни дни в Странджа (а и в цяла България) имат езически корени, които християнството не е могло да унищожи. Напротив – новата религия е направила компромис и се е сляла с народните вярвания, за да създаде „пъстро двоеверие“. Така например Мръсните дни се смятат за време, в което зли същества излизат по света и вършат зло на хората, но българите си ги обясняват и с това, че Христос още не е бил кръстен и е бил уязвим на нечисти сили. „Пряс тва време госпокъ е бил малък и ня кръстен, та не е можел да се пребори с лошавите сили„, дава своето обяснение жителка на Странджа, записана от Панайот Маджаров. А ето и как местните си представят тези нечисти сили:

Казват му погано, защото тогава върлуват караконжурето. Тва са неверни, мръсни духове – поганци. Караконжурето са вампире. Мъртавци, които излизат нъшкя от гробищата и измъчват хората, като хми смучат кръвта, притискат хи, мъчат хи и лазят по тях. Караконжур станва, който е погребан без опело. Душъта му не мо да се възнесе на небето и останва на земята. Караконжурът е като мях, с остра муцуна. С нея смуче кръвта на хората. Той е без кокальля и като се насмуче с кръв, се надува и станва голям.

Ето и няколко разказа, които описват преживяно по време на Поганото:

В енно село умрял един човяк и станал караконжур. Нъшкя ходел по къщите да души хората, уморявал някой от добитъка и му изпивал кръвта. Като разбрали каква е работата, хората отишли с длеги железни шила и му надупчили гробът. Сетне го разкопали и видяли, че гробът е пълен с кръв. От тогава веке нищо лошаво ня хми се случило.

Еннаж пряс Поганото предях до късно. По средянъш чух стъпки по скалата и нящо тъпо изтупурка на балконът. Подигнах леко пердето и погленнах скалата. Немаше нищо. Събрах кураж, та проверих външната врата. Беше заключена. Вънка кучето скимтеше уплашено. Пребрах се в стаята и бърже си легнах и се завих прязглава. В стаята усетих страшен шум, гъче фъркаше голяма птица низ стаята. Миняше ли над мене, юрганът се надигаше. Шумът стоя в стаята, дорде пропеят петлите. Сетне стаята утихна. Утринта кучето стояше надалеко и го беше страх да дойде до скалата. Друг път, пак пряс Поганото, като си предях, чух, че някой ми вика на прозорецът, пък е високо, на вторият етаж: „Тоно-о, още ли седиш? – уплаших се и не се обадих. Сетне някой зе да вика със страшни думи под стаята: „Нано-о, Нано-о, мари!“ – Пак ня се обадих. Кък набрах сили да запалям кандилото и се прекръстих! Цялата къща се разтърси, та издрънчаха прозорците! Сетне сичко утихна. Легнах си, ма до утринта ня мигнах.

Интересен факт, който отличава Поганото в Странджа от други области на България, е, че всъщност Мръсните дни тук се случват два пъти – веднъж от Архангеловден до Коледни Заговезни (седем дни) и веднъж от Бъдни вечер до Йордановден (12 дни). Смята се, че и двата периода са свързани с природата и земеделските сезони – през Архангелското Погано се приключва есенната оран и се събират есенните култури, а във второто Погано се извършва пролетната оран и се подготвят пролетните култури. Едното Погано е краят на единия земеделски период, а другото – начало на следващия. И двата се случват около зимното слънцестоене, когато дните са най-кратки, а нощите – най-дълги, което обяснява и страшния характер на народните поверия. Най-голямото Погано пък е от Коледа до Сурвак – когато дните започват да растат. Според събраните сведения тогава баянията, заклинанията, християнските обичаи и молитви нямат ефект – извършването им дори увеличава пагобното влияние на злите сили.

Има енни хора, като видят хубав добитък, изяват го с очи – урчасват го. Затва, като минова чуз човяк покрай стоката ти, трябва да кажеш: „Янатема те, гявуле!“ Имаше един такъв чувяк в нашто село, той умря отдавна. На врямето имах хубави бивольля. Един день карах колата къдя Махмукьово (местност в землището на с. Звездец – б. а.). На пътет срешнах дяда Вълча, така се казваше тоз чувяк. Колникът бе тясен, та той застана дорде отмине колата. Забеляжих отделеко, че втрянчи очи в биволът оде неговата страна. Дорде подминам покрай него, на биволът ушите клепнаха. Ня извървях и километър, бравът изрева и легна. Опитах се да го дигна, ма мош ли дигна болен бивол, макар че тогава бях силен за трима. Сятих се каква е работата, свалих му жеглата, вързах здравият бивол за енно дърво и хукнах къдя Махмукьово на колибите. Татко – казваше се дядо Гьорги Пардалов – баяше за урчасано. Като стигнах, татко разбърка билки с ода в енно гърне, каза хми баснята и ми даде одъта. Хукнах назакъ пря бивольлято. Болният още ляжяше. Като ме видя, изрева и се обърна на другата страна. Напръсках с одъта, разтрих го покрай ушите, както ми заръча татко, и биволът стана. Направих хомотят така, че колата да тегли само здравият бивол, и хи подкарах. Дорде стигна до колибата, биволът три пъте се изсра и сетне зе да ходи рядко като ода. Пуснах ги двата да пасат зад егрекът. Утринта станах да хи търся. Зех да викам: „Караман! Караман!“ Обади се съде здравият бивол. На десетина крачки найдах болният бивол умрял. От татковото баяние сякое урочасано миноваше, ма тогава беше Архангельското Погано и ня се пряфати.

По време на Поганото не се правят също кръщенета, сватби, погребални обреди и т.н. Освен това не се излиза, не се тъче, не се преде, не се меси квасник, не се месят пити, хората не се къпят, не се чистят оборите и не се хвърлят сметта и пепелта от огнището, за да не се ходи до местата за изхвърляне на тор и смет, които са сборища на караконжуре. За сборища се считат още запустели къщи и воденици, гробища, мочурища и местата около аязмите (изворите). И въпреки че тези забрани звучат много строго, в тази публикация ще се убедите, че всъщност тълкуването им е доста широко в зависимост от удобството на хората.

Въпреки че през Мръсните дни и по време на празниците не се работи и най-вече не се преде, то в дните между двете Погано нощите са най-дълги и тогава жените трябва да завършат преденото, за да могат след Ивановден да продължат с обработката на ленените и конопените тъкани. Напредените вретена се наричат „поганчета“ и на Ивановден, когато свещеникът минава по къщите да ръси със светена вода, наръсва и „поганчетата“. Преденето е колективно на седенки, което има и практическа страна – в най-студените и дълги нощи се икономисват дърва за топлина и осветление. Събраната пепел пък се използва за избелване на прежди, за наторяване на нивите и градините, но също и нещо много по-важно – с пепелта девойките гадаят името на своя бъдещ годеник.

За целта в сутринта на Сурвак те трябва да излязат със събраната смет и да отидат да я изхвърлят – още нещо забранено изначално. Отиването и връщането става бавно, за да има възможност да се срещне мъж или да се чуе мъжко име. Името на срещнатия или чутото име е това на бъдещия годеник. Понякога обредът се следи от любопитни съседки, които, за да предотвратят среща с мъж с нежелано име, бързо извикват името на предпочитания младеж, за да се върне девойката щастлива вкъщи. Случват се и лоши шеги – извиква се нежелано име и момичето се връща вкъщи смутено и тъжно. Смятало се, че именно в такива моменти се решава животът на младите хора, защото този обичай действал като заклинание.

Гадае се и за бъдещия брак на момите – обикновено в четвъртия ден след Коледа. За целта трябва да се откраднат предмети, да се изгорят и с пепелта им да се омеси пита „пепелница“. Краденето винаги става от „честити“ къщи – такива, в които стопанинът и стопанката са от първо венчило. Преди да се омеси питата пък, се извършват обреди и действия, символизиращи работата на орачите. Над символичен поток (или река, в зависимост от географските особености на родното място) се извършва гадаенето за брак. Това се случва с откраднато огледало, нощем на лунна светлина, а ако няма луна – със свещи и кандило.

От брашното, пепелта и солта се замясваше пита пепелница. Печахме я в жарта. От пешкира ушивахме дисаги. В енната страна на дисагите се туреше питата, в другата житото. Енна от момите туряше дисагите нарамо, къкто хи носят орачето, кога ходят на нива. Друга и носяше ключа, който служи за рало, трета носеше огледалото и останалите климии. Отивахме на торището. Двя от момите оряха с ключа, пък тъва с дисагите засяваше житото. Сетне зимахме два големи камене, турехме климиите отгоре хми като мост. Енна по енна се нарядахме да стоим на „моста“ и се огледваме в огледалото. Когото видим в огледалото, за него ше се оглавим. Връщахме се вкъщи и си раздяляхме пепелницата. Сякоя разчупваше паят си на двя хапки. Енната изяваше, с другата преспиваше. Когото сънова, за него ше се оглави.

Именно тук ни се разкрива и другата магическа същност на Поганото – гадаенето по сънища. Вярва се, че каквото и да се сънува през това време на годината, се сбъдва.

Пряс Поганото от Коледа до Сурвак какъвто сънъ съноваш, ше се случи. Погански сънъ ня лъже. Дядо, горки, разправяше кък му се сбъднал поганскет сънь.. Той бил овчар, близо трийсетгодишно момче. Позаходил се, защото майка му и татко му умряли рано и той е трябвало да отреди по-малките си сестри, дорде се оженят. Пряс Поганото си направил на колибата пепелница и съновал сънь. Дошло пря него енно момиче със звездичка (бенка) на челото. Такова момиче от селото той не познавал. След него вървяли двя непознати жени с църни брадета. На недялята си отишъл в село и отишъл на хорото. Зел одникът и огледал момите дали нема мома със звездичка на челото. На „опашката“, на краят на хорото, играело избояло момиче с не съвсем нова премяна и износени обувки, със звездичка на челото. Завил Димо (дядо се казваше Димо Крушумов) хорото и фатил момичето на одникът. Сконфузило се момичето, нищяло да я ловят на одникът, защото била под корито – имала по-голяма неженена сестра. Пратил Димо слюбници да я искат. Родителите ускорили сватбата на по-голямата си дъщеря и дали звездочелото момиче на Димо. Но след седем години Димовата жена умряла. Трябвало да повтори. Взел вдовица за втора жена. След десет години умряла и втората му жена. Димо потретил, оженил се за втора вдовица. Поганският дядов сънъ се сбъднал от начало до край. Оженил се за момиче със звездичка на челото, а след това двете жени с църни брадета – вдовиците, дето вървяли подир момичката.

Освен за гадаене, Поганото е време и за закачки и забавления – нещо, което се обяснява както с веселия нрав на странджанци, така и с времето, в което за записвани сведенията – 40-те години на миналия век, когато хората вече не са считали за сериозни традиционните обреди.

Пряс 1920 година бяхме моми с Елена Вълчова и Тонка Пеюва. Отидохме да крадем брашно, солъ и пипер от стричина Стана Янювица. Във вътрешната къща имаше шише с гас. Зехме гаста и на нехино място турихме шише с ода. Хубаво, ма шишето с гаста било върнато от Стана Кирмикчийка, че хи го била дала на заем. Подир един-два дене Янювица потърсила шишето и наляла в ламбата. Запалила я – ня свети. Пръснала с гаста в огънет – ня гори. Изляла вънка, че като викнала на Стана Кирмикчийка, та събрали махалата. Добря, че майка разбра каква е работата, та оправи крамолата. Друга година пък оплетохме пътеките с крадени конопълени връвти. Добря, ма момчетата вечерта не се препенаха. Утринта рано още в тевно стрико Димо и Димо Крушумов тръгнали на плявните за слама. Препенали се на връвтите, паннали в калта и се изкаляли. Че като почнаха енна кавга и гамотисаньня! Излезе татко, и той се разцирика: „Бързо, да дойдеш тука, че ше фляга да ти отрягам главата!“ Излязах на скалата, гледам хи – изцапани и ядосани, че като ме напуши на смях. Погледаха ме, погледаха се, че и тие зеха да се смеят. Пък татко за пред хората ми се кара: „Друг пъкъ ко сториш такова нящо, ше ти строша ръките!“

Моминските кражби също водят до закачки и смях:

Моминските кражби и туреньнято на примки караше момчетата да са на варда. Знаеха, че момите ше хми крадат климиите, та предварително хми правяха дупки и хи пълнеха с барукъ. Като турет момите климията в огънет, да гръмне и да ги уплаши. Разчетисваха кольлята на момините татковци и хи разпиляваха на различни страни. Фатяха някое магаре, направяха го като страшилище и го връзваха за вратата на къщата, дет са събрани момите. Като дойде вряме да си ходят, дърпат вратата навътре, пък магарето я дърпа навънка и станва голям страх и жумбуш.

Също така се оказва, че злите духове не са толкова зли – всяко зло или всяка пакост могат да бъдат поправени след приключване на Мръсните дни. Това става чрез заклинания и баяния за предизвикване на благоразположението на самовилите. Надежда Атанасова Костова разказва:

Който се разболяеше пряс Поганото, се смяташе, че е от караконжурето. Като миняше Поганото, правяха магия да му мине. Майка, горка, беше оградисала в Поганото. Минала пряс място, дет се събират караконжуре. Имаше енна баба Стояна, дето правяше магия за оградисано. Викаше самовилите да отнемат болестта. Правеше малки колачета и хи изпицаше на жарта, ма да ня прегорят. Туряше хи в зелена паница с шепа ючумень, конска петала и пироне. Оставяше хи вънка до вратата и викаше самовилите: „Дето и да сте, да дойдете да върнете здравьято, ша ве нахраним, ше ве напуим, ше ви подковем конето и ше ги назобим“.

За финал можем да обобщим, че колкото и страшни да ни се представят т.нар Мръсни дни в Странджа, те се пречупват през местния хумор и се превръщат във време за веселие. А ако темата ви е била интересна, вижте още в нашата секция „Култура“.

Оставете коментар

avatar