Литературният конкурс „С море в сърцето“, организиран по традиция в град Царево, и тази година излъчи достойни победители в категориите „Поезия“ и „Проза“.

Награждаването се проведе на 1 юли, неделя, в читалище Георги Кондолов – 1914, а журито, което оценяваше участниците, бе в състав проф. Боян Биолчев, филолог, писател и дългогодишен ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Милена Лилова, поетеса, и Николай Табаков, писател и издател.

Победителите в категория „Поезия“ в литературния конкурс „С море в сърцето“ са:

I място – Петя Цонева
II място – Ивелина Радиолова
III място – Ивета Данаилова

В категория „Проза“ лауреатите са:

I място – Елена Павлова
II място – Елена Пеева-Никифоридис
III място – Пламен Христов

Техните произведения можете да разгледате тук. Приятно четене!

Категория „Поезия“


Делувиално
Петя Цонева

Камък подир камък
времето се пренамества,
пукат електрически ребра във фара,
въздухът залепва върху църквите
като бедняшка риза,
а дворовете са овехтели –
има кръпки от татул върху бостаните
и крайпътните лозя
пият фасове от недогаснали стърнища
и разхлабват бинта на изсъхналите облаци.
Ампутираното грозде вкисва във градините.
Думите са се износили,
дланите са се износили.
Все по-често
стъпваме по мислите, които сме изрекли.
Дърпаме циклоните за златните опашки.
Харчим дивите смокини на звездите.
Някъде под нас безкраят се обръща,
пиренът расте надолу, хлябът разцъфтява,
нощем стадо от делфини прекатурва небосвода,
къса люлките,
прескача сеновала,
удря се в църковната камбана.
Понякога, като за празник,
тя връзва няколко звезди в хоругва
и става светло, и петлите пеят,
и полилеите усисват за небето
като огърлица от водорасли.
Тогава, голи, скачаме дълбоко
в сърцата си,
за да не се удавим.


Лятос
Ивелина Радионова

Ръждясва вече старата ключалка
на къщата, забравена от век.
Пълзи копривата по стълбите жални,
копнеещи за стъпки на човек.
Плетат дантели паяците нощем,
наднича през прозорец тишината,
но вятърът със остър гребен още
по златен изгрев сресва мушкатата.
Чешмата е заспала непробудно
до лайкучки и троскот с ярък цвят,
но още от пашкула пеперуди
се раждат лятото да украсят.
И само лятос в тая стара къща,
самотен грозд додето в двора зрее,
щурците през оградата се връщат
най-сладките си песни да изпеят.


Синхроничност. Завръщане по старите места
Ивета Данаилова

От едната страна е стълбата,
камбаната и небето,
до синьо излъскано.
От другата – ние, закотвени в Другото време.
От едната страна са зелените сенки на птиците,
дълбоки като гърла на бутилки и чаши.
От другата – фикусите с изгорялата си
кожа под слънцето.
От едната страна е кулата – проскърцва
и ляга на кея със сянката си.
От другата – приплясква и прибира криле морето.
От едната страна е може би 1920-а и няколко века назад…
От другата – пръстите ни по стената сега,
заровени в древния почерк на солта и влагата.
От едната страна е прозорецът.
Хладен и топъл, чужд и познат –
като магнит.
От другата му страна, зад пердето –
пак ние сме. Заключени между леглото и стола
в пожълтялата снимка.
От една страна,
уж им гадаем историите домашни –
чужденци любопитни на кея.
А от друга – всичко ни е до болка познато.
Знаем, че някой зад стъклото опушено
с любопитство ни е изучавал.
От едната страна са протърканите ни дънки
със солта от камъните на плажа.
От другата – пълните с вятър ръкави
на аскетски белите ризи,
готови за отплаване,
прострени високо над скалните ръбове –
да съхнат и да напомнят.
От едната страна си си ти –
замахваш нехайно с облите камъчета,
миг преди да се метнеш в дълбокото…
От друга – цопването
с веселите му фонтанчета,
оставени преди години от децата ни.
Пръски като залостени капки в гънки на Времето,
които и до днес по залез превалят във мислите…

Категория „Проза“

Тъй като наградените произведения в тази категория на конкурса „С море в сърцето“са обемни, можете да ги свалите във формат .pdf и да ги прочетете на устройствата си.

Елена Павлова – Алказайцев Елена Пеева-Никифоридис – Да си измислиш море Пламен Христов – Сок от праскови

Оставете коментар

avatar
Подреди по:   най-нови | най-стари | най-гласувани
Засрамете се!!

Това не е поезия, и не е достойно! Не е поезия това, а пасквил!
Боян Биолчев даде и голямата Славейкова награда от 1500лв преди години за бозата „Рапсодия в черно“ на Петър Чухов, а на следващата година Чухов беше председател на журито, и също раздадоха наградите на свои хора!!
Срама нямате, ей!