През обектива на Бранимир Начев – снимки от Царево, част I

„Важно е човек да помни какво означава думата „photography” – „светлината рисува“. Това споделя Бранимир Начев, авторът на прекрасните снимки от Царево, които ще ви покажем в следващата ни галерия. Избрахме този път те да бъдат само черно-бели, защото освен цветни и слънчеви, обичаме да виждаме морето и крайбрежието загадъчни и магични – каквито само черно-бялата фотография може да ни ги покаже. А и защото, както Бранимир Начев допълва, понякога формите и контрастът просто „плачат“ за черно-бяла снимка.

За себе си авторът споделя, че е „полуместен“ – разбирайте човек, който макар и да не е родом от Царево (Бранимир Начев е от Русе), прекарва толкова време около морето, че го чувства съвсем като дом. Запален е по фотографията още от детските си години, главно заради баща си, в чиято любителска фотолаборатория прави първите си експерименти със снимки. „Влечението ми към математиката обаче победи“, споделя още Начев, който днес е машинен и IT инженер. Въпреки че често е зает с писане на софтуер, той все пак намира време за хобито си. Сред любимите му фотоапарати са тези от колекцията му от Leica и средно-форматните филмови фотоапарати, някои от които, макар и на повече от 50-60 години, правят все още страхотни снимки. „Сам проявявам филмите си, сканирам ги или ги копирам на хартия“, казва още Бранимир Начев.

Насладете се на нашата първа черно-бяла фотогалерия със снимки от Царево, любезно предоставени от Бранимир Начев.

#01. Светлината рисува

Когато за първи път видяхме тази снимка, първоначално помислихме заснетия сламен навес за прецизно щрихована с туш картина. Да, светлината наистина рисува, когато попадне в правилния обектив.

#02. Съзерцание

Един от любимите модели на Бранимир Начев е малката му дъщеря. Макар и съвсем невръстна, тя стои толкова естествено и непринудено на снимките, че тези, на които присъства, веднага ни станаха любими.

#03. В свои води

Виждали сме тази емблематична гледка хиляди пъти на различни снимки от Царево. И никога няма да ни омръзне.

#04. По алеята

Откакто има крайбрежна алея между стария и новия квартал на Царево, преоткрихме най-различни ъгли, от които да се наслаждаваме на църквата във Василико – още една гледка, без която градът нямаше да бъде същият.

#05. Към църквата във Василико

Тази снимка ни изглежда почти като ретро картичка от 60-те, от онези, които сме свикнали да виждаме по старите семейни албуми. А понякога, когато се разхождаме по скалистия нос на Василико, времето наистина спира.

#06. Кеят на Василико

Не можем да направим галерия със снимки от Царево, без да сложим поне една от рибарския кей на Василико. Спокойствието, което лъха от нея, е завладяващо.

#07. Няма нищо по-хубаво от лошото време

Откровено казано, ние не се нуждаем от слънце, за да се чувстваме добре на морето. Шумът от дъжд и прибой ни привлича не по-малко.

#08. Над плажа Нестинарка

В тази снимка ни хареса контрастът – между новите, модерни сгради, които изникнаха като пясъчни замъци по плажа на Нестинарка, и старата люлка.

#09. Морското конче

Морските кончета имат специално място в спомените на вече порасналите деца от морето – спомняме си как обикаляхме пристанището и събирахме нищо подозиращите невинни животинки, обгърнали потопените във водата въжета на лодките… Освен заради този сантимент снимката ни е любима и, както казахме, заради модела.

#10. Пернатите пирати

Въпреки че познаваме пиратската страна на тези лакоми птици – гларусите, все пак харесваме свободния им полет, белотата на перата им и изпънатите им като платна на яхта криле…

#11. На сянка

Винаги много сме обичали тази горичка. Дали в увития около дърветата бръшлян, или в плътния зелен цвят на пейзажа – има нещо успокояващо и уютно в нея.

#12. Безвремие

Здравият възел, протърканите рибарски въжета, поклащащите се в морето лодки… Всичко в тази снимка създава усещането за спокойствие и безвремие.

#13. Урок по колоездене

Ние сме получили първите си уроци по колоездене на други места, но ако трябваше отново да се качим на велосипед за първи път, крайбрежната алея в Царево безспорно щеше да бъде едно от предпочитаните ни места.

#14. Пейката на брега

В тази снимка можем съвсем реално да усетим вятъра, който с постоянство е придал форма на крайбрежните дървета. Мястото ни е сред любимите.

#15. Василико

Гледайки към акостиралите на кея лодки, разбираме какво е омагьосало Бранимир Начев в Царево – спокойствието на залива, тишината на морето, слънцето, което ни грее дори през черно-бялата снимка…

Всички изображения в тази статия са с уредени авторски права. Всяко тяхно повторно копиране и разпространение без знанието и разрешението на техния автор е забранено и в нарушение със Закона за авторското право и сродните му права.