Северно от село Българи община Царево, в местността „Градището“ се намира тракийската, късно антична и средновековна крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Почти в центъра на крепостта на площ приблизително от 1 декар е изградено второ укрепление от неодялан камък със спойка от бял хоросан, примесен с парчета тухли. Около голямата крепост Ургури са разположени в радиус от 5-6 км. три по-малки укрепления, всяко с площ 1-2 дка. Първото от тях – Мързевското кале, е разположено на връх от другата страна на реката, която обикаля от север и от изток Ургури. Попада в землището на село Кондолово. Другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово. Стените и на трите крепости са разрушени до основи.

Откритите находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора “понтийски тип”, глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове, позволяват да се предположи, че строежът на крепостта Ургури е от края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518). Крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепост Ургури, се е занимавало с рударство и металообработка и е ползвало укреплението само в случай на остра заплаха.

Повече информация за крепостта дава Проф. Даниела Агре:

След повече от 20-годишно прекъсване на територията на Царевска община през 2003 г. започнаха археологически проучвания, ръководени от представител на Археологическия институт при БАН-София. Научната програма е с продължителност 5 години и включва проучването на крепости, селища и некрополи от тракийската и римската епоха на територията на Общината.

Тазгодишните проучвания бяха съсредоточени върху два обекта, намиращи се в землището на село Българи, това е крепостта “Градище” и могила разположена в м. “Шумака”. Разкопките се проведоха в периода юли-август. В тях взеха участие магистри, докторанти и студенти по археология от София, както и работници от с. Кости.

За първи път на територията на Странджа планина започна проучването на крепост. Тя е с площ около 11 декара. При проучванията са разчистени около 120 метра от крепостната стена, която е изградена от ломен камък, без спойка, дебелината й е 3 м, а запазената и височина е около 1,20-1,50 м. На места субструкцията е с едностъпален банкет, който се издава пред суперструкцията. Избраният терен за построяване на укреплението е оказал силно влияние върху очертанията и планировката му. Крепостната стена следва билото на хълма. Таен вход е изграден от северната, най-недостъпна, страна. На най-високото място на крепостта, с обширна панорама наоколо, е изградена еднокорабна, едноапсидна базилика, без притвор. Тя доминира над останалите градежи във вътрешността на крепостта. Стените и са ниско фундирани, като стъпват върху по-ранен културен пласт /вероятно светилище от Римската епоха/, от който са запазени големи фрагменти от питоси. Олтарът в църквата е по-висок от нивото на наоса, една особеност която се среща по-често в раннохристиянските църкви в Гърция. Той е постлан с керамични плочи. До входа са открити две бази за колони.

Църквата, както и крепостната стена са подлагани многократно на разрушения, като най-голямото е било през 70-те години на ХХ век, когато стените са били разрушени с мощни машини.

Откритите находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора “понтийски тип”, глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове, позволяват да предположим, че строежът на крепостта е от края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518). Крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепостта, се е занимавало с рударство и металообработка (открихме голямо количество метална шлака) и е ползвало укреплението само в случай на остра заплаха.

На около 150 м западно от западната стена се намира некропол, състоящ се от около 20 могили. В една от могилките бе проучен цистов гроб, до който са поставени като дар, глинена паничка и амфоровидна кана. Тези находки също датират от края на V-началото на VІ в. Некрополът, най-вероятно, е използван от първите строители на крепостта. Проучването на крепостта ще продължи и пред следващите сезони.

Ето какво казва за находките и Проф. Божидар Димитров:

Мисля, че трябва да продължат спрените разкопки на крепостта край с. Българи. Това е една хубава българска крепост. Разчистени са около 100 м от крепостната стена. Крепостта е тракийска, защото е направена със суха зидария. Тя е съществувала и през Средновековието, и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен военен гарнизон (прабългарски). Затова и селото е получило познавателното име Българи. А данните, които имаме за него, сочат, че Българи е бил град, дори по-голям от Ахтопол по някое време. В първите турски регистри бил описан с 206 семейства, докато в Ахтопол били 139 (това също е много). По същото време София, Видин, Търново имали по 220 семейства. Сравнете колко голямо е било селището Българи. Дори Горо Горов признава, че селището е било населявано от особени българи – яки, здрави, и е било мощен разселнически център в Странджа. Представете си, 206 семейства и всяко с по 7-8 деца. Така, че и Българи трябва да се разкопае, а като се има предвид, че околната природа е девствена, селото би се превърнало в прекрасен туристически обект. Би трябвало да се обърне внимание и на тези странни параклиси, които са много стари. От проучването на крепостта може да се извлече ценна информация за науката.

Крепост Ургури се намира на 4.69 km северно по права линия от центъра на с. Българи, общ. Царево, в местността „Градището“. Надморската височина е 251 м.

Галерия

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz