Крепостта Агатопол се е издигала на високият скалист полуостров, а крепостната стена е опасвала града и го отделяла от сушата. Според експерти, стената е ограждала площ от близо 6 дка в североизточната част на днешен Ахтопол и е съществувала в периода VІ-ХV век. На югозападната страна се е намирала главната порта с две бойни кули високи около 12 – 14 м. Стената и кулите са били многократно достроявани, като основният им строеж вероятно е бил положен през края на V и началото на VІ век т.е. при управлението на имп. Анастасий І. (491-518). Крепостта е строена от траки, гърци, римляни, а по-късно от българи и византийци. През средновековието тя е била укрепена допълнително и общата ширина на стените е достигнала до 3.5 метра.

През ІХ в. Агатопол е привлекателно укрепление за амбициите на българските канове и важен религиозен център за византийската империя. Тази малка перла е включена специално в клаузите на 30 годишния мирен договор подписан между Византия и България по времето на Омуртаг (815 г.). Така тя остава в пределите на българската държава до 971 г.

Истинското разрушаване на крепостта става в резултат не на османското нашествие, а на земетресение.

Крепостта Агатопол
План на крепортната стена на Ахтопол, изработен от Д-р Христо Прешленов, К. Господинов и Ат. Каменаров. С червен пунктир са очертани границите на крепостта. (графика: Сдружение Черноморска Странджа)

Макар и сравнена със земята, линията на крепостната стена може да се проследи по цялата брегова линия на полуострова. На места все още могат да се проследят от три до пет пояса от тухли, които се редуват с каменни редове. Стените при провлака са широки 2.80 м, а в стръмната част от североизток – 1.50 до 2 м. Зидарията е смесена – ломен камък с две лица и пълнеж от хоросан и по-дребни камъни примесени със счукани керемиди и тухли. При сондажни проучвания близо до стената е открита и тракийска крепостна стена от по-големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на І в. пр. н.е.

През 1971 г. крепостта Агатопол е обявена за паметник на културата.

Галерия

Оставете коментар

avatar
Подреди по:   най-нови | най-стари | най-гласувани
Димитър Тодоров
Крепостната стена не е логично да е имала само една порта и то на най-отдалеченото от пристанището място. …Истинското разрушаване на крепостта става в резултат не на османското нашествие, а на земетресение…. – това се допуска или е доказано ? Защото от каква степен трябва да е било това земетресение та да надроби този масивен зид на толкова парчета при това до земята. И ако е било с огромна сила то защо не е порутило и хисарската крепостна стена, която има аналогична структура и е по-висока. Или земетръсите ставащи по границата между две държави са по-силни от такива във вътрешността?… Чети нататък »
Nikolina Eftimova

Чети подробности в книгата -„ВИЗАНТИЯ НАСЛЕДНИЦИ ЛИ СМЕ НА ВЕЛИКА ИМПЕРИЯ “ ?

Nikolina Eftimova

НЕ ВИ Е В РЕД САЙТА !?

wpDiscuz