Богатството на традиционните странджански коледарски песни

Ела, Боже, поможи,
кръстом благослови!
Шу сме пъте пътували,
тевни нощи преминали,
кал и трява претъпкали,
мед и масло пребъркали,
та сме дошли тука доло,
тука доло, в равно поле,
та сме почукали, потропали,
на златни врати маламени…

Така звучат традиционните странджански коледарски песни. На пръв поглед те не се различават много от тези в останалата част от България. Коледарите винаги идват отдалеч, благославят дома на стопанина, когото посетят, и приемат дарове – езическа традиция от древното минало, първоначално изпълнявана в почит към различни божества и духовете, а след покръстването – за светците и Богородица. Тъй като ни е все още коледно, решихме да ви разкажем повече за основните мотиви, които срещаме в местния фолклор, и за особеностите, които го различават от другите райони на страната.

В своите „Бележки върху странджанските коледни песни“ Йосиф Мороз отбелязва, че коледуването в Странджа се отличава с почти пълно отсъствие на маскирани персонажи, специални дрехи, предмети и украшения – нещо, което вече ни е познато от обичая Кукеровден. Важно е да се отбележи, че всяка група има строго определен състав и йерархия. Начело е опитен и единствен спрямо другите коледари женен мъж, наречен станеник. Неговите задължения и правомощия варират в различните села – месец преди 25 декември той посреща коледарите в дома си, помага за разучаването на песните и обучаването на момците и може или да се включи в обреда, или да остане у дома си в очакване другите да донесат даровете. Негова важна роля е разделянето на групите (кудите) между махалите в селото, за да не се пресичат пътищата им, както и всеки годеник да се падне да коледува при своята годеница. Подчинението към водача на групата е безусловно.

Съставът на кудата също е интересен – освен стененика, всички останали са неженени момци, на повечето от които предстои сватба през идната година. Всеки момък в селото трябва поне веднъж да е участник в кудата, а онзи, който не го е сторил, се превръща в нежелан и трудно може да си намери мома за женене. В кудата виждаме ясно възрастово разпределение, а самият факт, че участниците в групата са неженени, предполага, че ритуалът ги подготвя за семеен живот – те са временно откъснати от семейството си, никой не коледува в собствената си къща. Именно с това е свързан и един от основните мотиви в странджанските коледарски песни:

Молитви за плодородие и за семейството

Благословията, наричана в Странджа „молитва“, винаги се нарича за плодородие и здраве в семейството – пожелава се благополучие за хората, благодатна реколта и много добитък. Даровете, които стопанинът дава на коледарите, служат като „откуп“ за добра идна година – каквото и да поднесе, ще му се върне многократно:

[За стопанина] та му се къщата ляеше,
ляеше и беляеше
като на Велека одъта,
като на морето дългата,
и на девекь брода пяната
като на Коледа снягът,
по Ивановден ледът,
и по Гергьовден цвятът,
и по Илинден медът,
като тява момчета тъва нъш,
амин!

Освен към стопанина, пожелания се отправят и към младите, които се готвят за брак – за богатство и дълъг семеен живот. В специален обред участват годениците, които очакват своите възлюбени да ги посетят като коледари – приготвя се красив „вит, превид“ кравай и се връчва на коледарите, а те отвръщат с молитва.

Именно с младите е свързан и следващият интересен мотив в традиционните странджански коледарски песни:

Песни за прослава на силата на юнака и красотата на момата

Когато се коледува, благословията (или молитвата) далеч не е единственото наричане, изпълнявано по време на обреда. Често се изказва възхищение към уменията, вярността, твърдостта и ума на годеницата, която очаква своя семеен живот – качествата ѝ са съпоставими със силите на природата, а красотата ѝ се сравнява със слънцето (не случайно в песните момите викат слънцето да ги „надгрее“). Срещат се сюжети, в които момата надлъгва овчар или земеделец, избягва от момъка, надсмива му се или печели облог – мотив, характерен за цялото ни народно творчество, отразяващ древните брачни състезания между жениха и невестата. Най-често обаче се пее за вярната любима, готова на всичко за своя юнак.

В песните за момците пък най-често се пее за силата, доблестта и сръчността им. Този мотив се среща като сюжет за обсаден град, за който се иска откуп, но единствената възможна отплата, която юнакът приема, е най-красивата мома. Интересен мотив е надпреварата на юнака със слънцето, като залогът е сестрата на момъка или конят му. И както момите засенчват слънцето с красотата си, така и момъкът побеждава, което е символ на животворното начало на живота. Сюжетите обаче понякога завършват по различен начин:

Най-често обаче силата на юнака се изобразява с крадене на мома или чрез преследване на дивеч, побеждаване на тотемно животно или митологично същество – мечка, елен, змия, змей, ламя, самодива.

Че си извади сив боздуган,
настигна сур-елена
насред село, на чешмата.
Удари го във челото,
на челото промеж вежди,
текли са до три реки.
Първа река — жълто жито,
втора река — бяло мляко,
трета река — руйно вино.
Провикна се добър юнак:
— Хайде, жито, по чифчии!
Хайде, мляко, по овчари!
Хайде, вино, по лозари!

Песни за невестата

Традиционните странджански коледарски песни не възпяват само неженените моми и ергени. Всъщност, както Йосиф Мороз отбелязва, фолклорът обхваща цялото физиологично развитие на жените – момиченце, мома, годеница, раждаща и зряла жена, като тази еволюция е изключително ярка в коледарските песни. Когато в семейството има жени от всякаква възраст, коледарите пеят песни с пожелания, които до известна степен се застъпват и повтарят. Най-силно е наричането за брак и раждаемост, съответно и към жените, на които предстои да се превърнат в стопанки, съпруги и майки. Често се пее за моми, чиито родители не ги „дават“, тоест не искат да ги омъжват. Друг интересен мотив е чеизът – дарът, който невестата получава от родителите си при подготовка за сватосване/женене. Особено често това е копринена, бяла риза, която самата Богородица дарява на невестата.

Песни за лова

Както вече споменахме, силата на момците се възпява благодарение на ловни сцени – преследване на дивеч, тотемно животно или митологично същество. Двойката преследващ-преследвано животно е всъщност старинен символ на брачната двойка, затова ще му обърнем и малко повече внимание.

Ето от преследваните животни често е мечката – огромно и страшно, но също и тотемно същество, побеждаването на което носи на юнака прозвище „боримечка“. В народното творчество мечката е превърнат в животно човек, което допълнително увеличава култа към нея. Друг често срещан образ в традиционните странджански коледарски песни (а и в целия български фоклор) е еленът – древен символ на рода, който според някои изследователи води началото си още от прабългарските предания. Зад образа на елена или още сур елена (сур – вълшебен, съдбовен) често стои още по-древната представата за женско божество, покровител на гората и животните, олицетворение на природата. В традиционните странджански коледарски песни се среща и елен като олицетворение на девойка, а целта на преследването му/ѝ можем да видим в сюжет от село Изгрев:

Ке я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
ке я метна на коня си,
ке я заведя при майкя си.
(…) На ти, мале, от мен отмяна,
за теб отмяна, за мен промяна!

В преследването на елена може да участват и момите, белещи платно на реката. Когато бъде заловен, месото на елена се поделя, а юнакът се оженва за онази, за която не остава парче месо. Според Йосиф Мороз тук коледарската песен ни насочва към древното обредно изяждане на тялото на тотемния прадед. В други случаи месото се използва за приготвяне на трапеза, предназначена за коледарите, дошли „оттам“ – отново древна жертва за духовете на прадедите с цел измолване на плодородие.

Песни за пастирите

Както вече се убедихме, свръхестественото неизменно присъства в сюжетите на традиционните странджански коледарски песни. Най-ярко обаче то се отличава в песните, предназначени за пастирите, чийто труд често е самотен, уединен, подложен на различни предизвикателства и случайности далеч от семейството. Светът им е населен със свръхестествени същества, които могат или да им помагат, или да им вредят, затова и в коледарските песни често се срещат сюжети, в които хората се борят с тях. Популярен мотив е похищението на стадото или на самия пастир по време на съня му. Друг интересен мотив е този, в който животните проговарят, жалвайки се, че стопанинът им се е оженил и е оставил стадото:

Песни за грамотните хора в селото

Образованите, грамотни хора някога са били на особена почит не само в селата в Странджа, но и в цяла България. Затова на тях се отделя специално място във фолклора, съответно и в традиционните странджански коледарски песни. Най-чести герои в тези песни са учителите, писарите и свещениците – носители и медиатори на божественото провидение. В една песен например се пее за виещ се над Цариград сокол. Цар Константин заповядва да уловят птицата, но тя сама кацва на коляното на владетеля и му дава „бело книжле, черно писмо“, което никой не е в състояние да разчете освен поп Никола. Чрез подобни сюжети коледарите разкриват важната роля на тези хора за обществото, техния авторитет и ерудиция, а народното творчество преплита в себе си както действителни исторически събития, така и легендарни.

Песни за християнски светци

Сходен мотив в традиционните странджански коледарски песни е този за светците. В празника на Коледа светците сядат на трапезата, понякога домакинствана от Божа майка (Богородица), пият вино (не винаги умерено), гневят се на неподчинението и понякога дори заспиват на масата. Според Йосиф Мороз зад тези битови подробности се крие по-дълбок смисъл – св. Николай например задрямва на Ивановден (7 януари, което е също датата за Коледа по стар стил). Светецът едва не изпуска чашата вино от ръцете си, защото по това време спасява три кораба от буря. В друга песен пък се пее как Богородица търси свят Никола:

В други песни пък свети Петър и свети Димитър „ядат шарено ягне, слуга им бе божа майка“, която ги приканва да пеят песни. Понякога тя самата пее, поканена от светците: „Ела, ела, божа майка, да те черпим чаша вино, вино мера. Изпила се, подпила се и викнала, та запяла“.

За финал можем да обобщим, че традиционните странджански коледарски песни са уникална съвкупност от езически и християнски мотиви и образи, подчинени на Коледата като древен езически празник – първо посветен на зимното слънцестоене и раждането на Слънцето като божество, а в последствие – и на Рождество Христово. И тъй като основният им смисъл е наричането за урожай, нека пожелаем здраве, благополучие и благодат!

*Заглавната снимка е илюстративна.