реклама в царево.инфо реклама в царево.инфо
реклама в царево.инфо реклама в царево.инфо
реклама в царево.инфо реклама в царево.инфо

Легендите за цар Резос

Цар Резос, още наричан Рез, е един от най-могъщите владетели на траките. Племето му – едоните, е населявало Югозападна Тракия и по-специално Родопите по двата бряга на р. Струма. Те го почитали не като обикновен смъртен, а като Бог. Това се дължало на митичния му произход – негови родители били речният бог Стримон (Ейоней) и музата на поезията – Евтерпа, и поради това той бил човек, получил божествена същност. Според майка му той нямало да премине на онзи свят като човешка душа, а щял да продължи да живее и след смъртта си в пещерите като антроподемон (мъртвец, който не се разлага, защото земята отказва да го приеме).

Легендата приписва за родно място на Резос село Резово, поради което то носи неговото име. Самото име Резос означава произлязъл от бога на слънцето, или потомък на Дионис.

Известен е като ненадминат ловец – копието му винаги поваляло глиганите, мечките или елените, които преследвал из горската тъма. Притежавал е дворец навръх висока скала, който имал панорама към цялата планина и бил прочут с тежките си пирове и с богатата си съкровищница.
Цар Резос бил и добър военачалник, който чрез непрестанни войни разширявал границите на обитаваните от племето му земи. То пък било известно с коневъдството си, а най-расовите жребци изпращало в царската конюшня. Рез повеждал воините си от своята обкована със злато колесница, в която били впрегнати четири бели коня. Новите завоевания траките празнували с прочутото си гъсто вино, разсипвано по златни и сребърни ритони от царската съкровищница.

По време на един от военните си походи Резос стигнал до бреговете на Мала Азия. Там той се натъкнал на невиждана красавица на име Аргантона, която откраднал и направил своя жена.

Цар Резос - един от най-известните тракийски царе, или откъде идва името на Резово
Корабът на Цар Резос / снимка: kemper-club.com

Резос е бил най-известният сред тракийските царе, взели участие в Троянската война като съюзници на троянците. Притича им се на помощ на десетата година, пристигайки от Странджа и Приморието с 10000 воини. Бил е желан съюзник, тъй като стратегията му да пренася на корабите си коне и колесници е била непозната дотогава. Той единствен успял да усмири магически коне, бързи като вятъра и бели като сняг. Тези коне били способни да предрешат края на войната, ако им било позволено да пият вода от река Скамандър (р. Мендерес в Турция), а самият Резос щял да стане непобедим. Той намира смъртта си под стените на Троя още през същата нощ, убит в съня си от Диомед и Одисей, обикалящи да разузнават.

Друга версия за смъртта му, разпространявана от тракийски апокриф, е, че троянският цар Приам, уплашен от армията на Резос, му предложил най-красивата си дъщеря и приел да му стане васал. На пира в чест на сватбата тракийският цар предпочел вдовицата на Хектор – Андромаха, пред дъщерята на Приам. Тя обаче не отговорила на желанията му, което го разярило и наредил градът да бъде опожарен. В същият този пожар по ирония на съдбата той намерил гибелта си.

Цар Резос в литературата и исторически свидетелства за съществуването му

Според някои изследватели на траките, Резос може да бъде разглеждан като митичен събирателен образ на всички тракийски царе – непобедим воин в златни доспехи и върховен жрец на бог Дионис.

Древногръцкият писател Филострат, живял през II – IIIв. сл. н.е. , пише за Резос като за божество на племето беси. Бесите били род жреци, произлизащи от племето сатри, които били пазители на прорицалището на бог Дионис – изследователите смятат, че това са днешните комплекси Перперикон или Белинташ в Родопите. Според Филострат, Рез бил повелител на животните – отличен коневъд, воин и ловец, комуто дивечът се принасял сам в жертва, а след смъртта му животните сами отивали на хероона му (светилище на герой) в Амфиполис да се жертват.

Образът на Цар Резос е описан от Омир в X песен на „Илиада“:

“ … Видях с очите си конете му чудни, невидяни
с превъзходен ръст и цвят, по-бял от сняг.
А по бързина те са на вятъра вихровит подобни.
Злато и сребро украсяват колесницата му, блестяща
И златно е дивно неговото въоръжение светло,
прилично е това оръжие не на смъртен да стои,
а на безсмъртните, вечно живи богове блажени… „

В свое изследване Ваня Лозанова посочва, че „Еврипид в своята трагедия Резос приписва на Резос като негов баща реката Стримон, което по-късната традиция ще следва неотменно. Според съвременните познавачи на проблема, хидронимът „е съхранен в днешното име на Резовска река или Резвая, по която върви границата между България и Турция в Странджа до Черно море“ [Фол,1986]“.

Според Димитър Попов „трагедията „Резос“ на Еврипид се изгражда въз основа и на други известни извори и повече или по-малко представя най-ранната форма на мита за тракийския цар“.

През 2017 г. режисьорът от БНТ Атанас Димитров, автор на предаването „Непозната земя”, провежда интересен експеримент – решава да провери дали историята за плаването на цар Резос до Троя е реална. За целта е построен тракийски кораб – бойна фрегата, като тези използвани през бронзовата епоха. Широк е 3 м, дълъг – 17, а височината на платното е 9 м. В изграждането му участва и мореплавателят Дончо Папазов, който към момента е резидент на Царево. Резултатът от експеримента предстои да бъде обявен.

Оставете коментар

avatar