Начало История Разходка из творчеството на Георги Долапчиев

Разходка из творчеството на Георги Долапчиев

638
0
Разходка из творчеството на Георги Долапчиев
Георги Долапчиев
(--.--.1928 - 21.08.2017)

„По обяд дълги бели облаци бързо преминаха високо над града. След тях черни кълбести облаци покриха небето и светкавици и гръмотевици прибраха хората по домовете им. Вятърът след два-три порива задуха с голяма сила. Едри капки дъжд и град заляха улиците. Морето побеля от разпенената вода“.

Такива любими картини ни рисуваше Георги Долапчиев – единственият, удостоен със званието Почетен гражданин на Ахтопол, дългогодишен директор на училището, изследовател и разпространител на историята на града. Той почина на 21 август на 89-годишна възраст.

Отличен като най-добър директор през 1960 г., Георги Долапчиев поставя образованието на висота и печели на училището си звание за най-добро училище в региона на Царево. Като гражданин на Ахтопол той проследява и документира трудностите и несгодите на местните жители, помощта, която оказват на множество корабокрушенци, събира сведения от антични, средновековни, съвременни автори и издава няколко книги – „Ахтопол – мит, история, природа и икономика до края на XX век“, „Катастрофи и корабокрушения в акваторията на Ахтопол“ и „История на обектите, обявени за паметници на културата в град Ахтопол“. Той е автор и на поемата „Ахтопол“, която става емблема на града и утвърждава прозвището му Град на любовта.

Ахтопол

На юг, където в утринна позлата
се къпе полуостров от назъбени скали,
богинята на любовта Агата
решила град на любовта да построи.
Израснал град, могъщ, красив и светъл.
С дворци от мрамор, арки и цветя.
Певци прочути, с арфи и тромпети
възпяли в химн градът на любовта.
И в тоя град под нарциси, смокини,
на пъстрия килим от лавър и цветя
поспряла в своя път да си почине
и веч не си отишла пролетта.
Това е приказка, легенда стара.
Предание за тоя древен град.
Но в спор историята страници разтваря
и връща ни столетия назад.
В далечно време. повече от двайсет века,
на древните милетци синовеге,
кръстосвайки сьс свойте кораби морето
достигнали на Понт Евксински бреговете.
Строили градове край заливите тихи
Одесос, Истра, Талес, Аполон,
на юг извисил стан върху скалите
посрещаше ги Тихос Авликон.
За него дълго робите безправни
с ръце разкъртвали скалите сиви.
Редили камък върху камък бавно
издигали стени, дворци красиви.
Три хиляди години под звездите
разкош и робство този град познавал,
и в заливчето малко всред скалите
пристигал кораб, друг си заминавал.
По стръмните скали пълзяли “гости”
и римски легиони той познавал.
Вилняли в него кърджалии проклети
и полумесец турски се развявал.
Но все така на пост във вековете
величествен и горд градът оставал,
и сменял той владетел след владетел,
разсипван бил, отново се изправял.
И днеска пак Ахтопол стан изправя
като гигантска птица над скалите.
За блясъка и древната му слава
нашепват само през нощта вълните.

Ние от Царево.Инфо винаги сме чели произведенията му с интерес. Някои от тях са публикувани на страницата ни. Ето няколко откъса от книгата „Катастрофи и корабокрушения в акваторията на Ахтопол“, които сметнахме за най-емблематични.

Разходка из творчеството на Георги Долапчиев
Масовото корабокрушение в Ахтополския залив през 1938 г.

„В мрака се чуваше шумът от разбиващите се в скалите вълни. Откачих качкалата и си казах: “Бог да ни е на помощ!“. Капитанът, свит до албарото, мълчеше.

Да се пътува срещу вятъра беше невъзможно. Насочих аламаната пупа с надежда да стигнем до пясъчната ивица на р. Велека. Чувах грохота на вълните, а бялата ивица на екамоза ми показваше, че приближаваме скалистия бряг. Обърнах аламаната към ачика, за да избягам от сблъсъка със скалите. Една светкавица освети пространството и видях, че се намираме до боруна на Ахтото. Съзнавах, че животът на десет човека зависи от моите действия и се стараех да не допусна грешка. Втора светкавица освети изкривеното от вятъра дърво до гробището на Синеморец“.

Из „Масовото корабокрушение в Ахтополския залив през 1938 г.“

Речник:
Качкалата – въжето, което свързва кърмата на двете аламани.
Аламани – двуостри лодки с по десет души екипаж, пригодени за риболов.
Албар – мачта със седалка за капитана в предната част на аламаната.
Пупа – по посока на вятъра.
Екамоз – флорисциращи микроорганизми.
Ачик – далече от брега.

Разходка из творчеството на Георги Долапчиев
Пожарите унищожили Ахтопол в началото на 20 век

„Силният вятър поема пламъците и ги разнася над покривите на гъсто застроените къщи. Тревожно бие камбаната. Народът се опитва с каквото може да ограничи пожара. Мокри черги увисват по балконите и прозорците на съседните къщи. Напразни опити! Огънят се разпростира в дълбочина по посока на вятъра. Гори долният квартал. Населението оставя пожароспасителната дейност и се захваща да изнася каквото може от незасегнатите сгради. Храна, завивки и дрехи се струпват на безопасно място извън града.

В утрото на следващия ден остават да стърчат над руините желязната камбанария на църквата „Успение Богородично“, напълно запазеното училище и по няколко къщи в източната и южната част на града.

Потърпевшите отчаяно гледат руините от тлеещите си домове и се питат „Сега накъде?“

Из „Пожарите унищожили Ахтопол в началото на 20 век“

Разходка из творчеството на Георги Долапчиев
Корабокрушението на гръцкия кораб Свети Никола в Ахтопол през 1963 г.

„Да се направи връзка с кораба беше невъзможно. От него спуснаха лодка, която се напълни с вода още при допира с морето. Течението я отвлече до плитчините на Евиния плаж и там заседна. Последва спускането на железен пояс, завързан с въже. В него се настани член от екипажа и се опита да приближи брега с гребла. Само за няколко минути течението го изтласка отново на подводните скали. Салът (спасителният пояс) се обърна и нарани моряка. С много усилия момчето се добра до обърнатата спасителна лодка и остана там. Нямаше сили да доплува до брега. Хората, които наблюдаваха пострадалия моряк, умуваха как да му помогнат, но никой не се решаваше да нагази в студената вода“.

Из „Корабокрушението на гръцкия кораб Свети Никола в Ахтопол през 1963 г.“

Разходка из творчеството на Георги Долапчиев
Историята на теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости

„Тракийците, настанени в Ахтопол, имат незавидна съдба. Първата катастрофа, която преживяват, е, че са разорени и изгонени от родните места. Втората е големият пожар, унищожил красивия град, в който са подслонени. Поредният удар е ликвидирането на теснолинейката и лишаването от връзка на Ахтопол със селата Бродилово и Кости, принадлежащи в миналото към Ахтополска община. (…) Строена в продължение на 10 години, теснолинейката е ликвидирана за 3 /три/ месеца!“

Из „Историята на теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости“

Поднасяме своите съболезнования на семейството и близките на Георги Долапчиев. Покой на светлата му памет!

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz