Използвана е информация от книгата „Катастрофи и корабокрушения в акваторията на Ахтопол“ с автор Георги Долапчиев.
След световната криза, продължила до 1936 г., в Ахтополския залив акостират турски платноходни гемии и товарят въглища предимно за Истанбул. Понякога в залива се събират по пет-шест гемии заедно. Те се товарят за по-малко от седмица и отплават с попътен вятър за пазара на Истанбул.
Катастрофата, за която става дума, се случва на Великден 1938 г. В залива са акостирали четири гемии с водоизместимост 15-20 тона всяка. Заради празника българите-товарачи отказват да работят и екипажите на гемиите сами извършват товаренето.
Хубавото време подмамва младо и старо навън. Децата – по люлките, възрастните към църквата и площада, където се вие голямо хоро.
По обяд дълги бели облаци бързо преминават високо над града. След тях черни кълбести облаци покриват небето и светкавици и гръмотевици прибират хората по домовете им. Вятърът, след два-три порива, задухва с голяма сила. Едри капки дъжд и град заливат улиците. Морето побелява от разпенената вода.
На гемиите настъпва паника. Екипажите бързо покриват трюмовете с капаци и брезенти и пускат аварийните котви, готови да щурмуват.
Дъждът спира, но вятърът от североизток продължава да духа с голяма сила. Вълните все повече нарастват, прехвърлят скалите на вълнолома и налитат върху гемиите. Смрачава се. Котвите на две гемии, акостирали в средата на залива, отдават и започват да се блъскат една в друга. Екипажите, преценили безизходното положение, се качват на лимбите (лодки, с които се пренасят въглищата от брега до гемиите) и излизат на брега. От настъпилия мрак силуетите на гемиите едва се различават. На една от тях, която е най близо до моста, лодката се откъсва и вълните я изхвърлят на брега. Четвъртата гемия е пристанала в най-тихата част на Ахтополския залив. Завързана за мъртвата котва на кооперативния кораб и с дебело въже за забития мраморен стълб на брега,тя има най-големи шансове да оцелее. Екипажът на гемията, чиято лодка се е откъснала, запалва светлини и вика за помощ.
На моста се събират много мъже, предимно рибари, и умуват как да помогнат. Докарват откъснатата от гемията лодка, носят от склада на кооперацията въже и фенери, но никой не се решава да влезе. Докато всички умуват, Васил Хамалов и Янко Банев скачат в лодката, поемат въже и фенери и загребват към гемията. От брега следят движението на лодката по светлината и отдават въжето. Когато светлината на лодката и тая от гемията се доближават, от края на въжето на моста остават само два метра. След десетина минути лодката се отделя от гемията и с помощното въже започват да я придърпват към моста. Въпреки усилията, силният вятър отнася лодката към брега, където тя засяда и се обръща.
Измокрени, но ненаранени, всички излизат на сушата. Когато се оглеждат, разбират, че капитанът не е влязъл в лодката. Наблюдават за някакъв знак, но фенерът, оставен на мачтата, не помръдва и никакъв знак не показва, че на борда има човек.
В утрото на следващия ден гемиите в средата на Ахтополския залив продължават да се блъскат полупотопени. Тази на злополучния капитан лежи върху скалите в южната страна на залива, а от него няма и следа. Другата, завързана в най-тихата част на залива, е скъсала въжетата и лежи разцепена върху плитчините до вълнолома. По обяд оцелелите дотогава две гемии една след друга потъват.
Пет дни по-късно морето изхвърля трупа на капитана. Никой не разбира как се е удавил – дали сам е скочил, или е бил изхвърлен от вълните зад борда. Никой не го търси. Погребват го на брега до гемията му.
Оставете коментар