География

Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Тук, по билото на Странджа планина преминава границата ни с Турция, която започва от устието на реката. Селото е в община Царево, на 103 км от Бургас, на 11 км от Синеморец, на 17 от Ахтопол и на 36 от Лозенец. На юг от него е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи и изобилие от риба за радост на любителите рибари, които идват през лятото да отмарят тук в тишината на Странджа.

Произход на името

Селото има богата и древна история, за която говорят тракийския могилен некропол в местността Селски дол, а името си носи от Резос, тракийски цар, който според „Илиадата“ се е сражавал с войските си на страната на троянците. В древногръцкия епос „Илиада“ Омир нарича така царя на траките, воювали на страната на троянците. Възможно е тракийското Резос да идва от думата „цар“ на езика на нашите древни предшественици.

Цитат от „Илиада“, в X песен Омир описва Цар Резос:

… Видях с очите си конете му чудни, невидяни с превъзходен ръст и цвят, по-бял от сняг.
А по бързина те са на вятъра вихровит подобни. Злато и сребро украсяват колесницата му блестяща
И златно е дивно неговото въоръжение светло, прилично е това оръжие не на смъртен да стои,
а на безсмъртните, вечно живи богове блажени…

Данни за селището се срещат в различни исторически летописи, където то е записано с имената Резбу, Резви, Рузе, Резве, Резово. Легендите за цар Резос или Рез разказват, че властвал над тракийското племе едони, които обитавали побрежието на река Струма. За негов баща се смята речният бог Стримон (т.е. река Струма) или бог Хеброс (персонификация на река Марица). Гръцкият писател Филострат пък описва цар Резос като божество на бесите или като обожествен техен владетел – отглеждал коне, бил въоръжен като войник и се занимавал с лов, при това „и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва“.

История

В околностите на Резово има значителни следи от рударска дейност. На около 5 км западно от селото, в местността Сгуриите, е отбелязано най-голямото находище на медни шлаки в България (над 100 000 тона). В същата местност са намерени и византийски монети. Интересното е, че в района не са открити такива големи рудни разработки, които да съответстват на натрупаното огромно количество шлака. Предполага се, че претопяваната тук руда е пренасяна от други далечни места. Рудни разработки са открити и в м. Селски дол, на 3-4 км западно от Резово, в м. Кабите на 6 км западно от селото, и в м. Старо Резово, на 5 км в посока запад. В м. Джебковци, на 7 км в западна посока е открит стар рудник.
Тракийски могилен некропол има в м. Тумбите. На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от с. Резово, се намират останки на малка крепост с правоъгълен план (20 х 30 м). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион. В този район има и надгробни могили.

село резово
Останки от крепостта Кастрицион на нос Кастрич. (снимка: nik5511)

През Средновековието Резово е било пристанищно селище, което е изнасяло дървен материал и селскостопанска продукция за Османската империя. Заради набезите на кавказките пирати, селото сменя мястото на 10 км. навътре в Странджа. По време на Преображенското въстание е опожарено, а на новото си място е заселено през 1903 г. под името Еникьой / тур. Ново село/. Тогава е построена и църква – „Свети Константин и Елена“. Това личи от иконата „Веех святих“ от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана от 1909 г. Село Резово възстановява името си през 1920 г.

След Балканската война в с. Резово идват няколко семейства тракийски бежанци от с. Яна и преселници от гр. Малко Търново. Населението се препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.

В наши дни

село резово
Преди години цялата местност е била затворена гранична зона. (снимка: nik5511)

Доскоро застрашителните клюнове на пограничната ограда с лаещите кучета и денонощните войнишки обходи със заредени автомати, не веднъж са стряскали от сън хората от това историческо село, съхранило обичаи, легенди и митове. Посещенията в селото все още стават след проверка на личните документи от Гранична полиция.

село резово
Днес гостите на селото са добре дошли. (снимка: nik5511)

В момента в селото има около стотина жители, но заради природата и спокойствието които предлага през лятото се увеличава значително. През последните няколко години Резово започва да привлича и чуждестранни туристи. Маркирането на Резово в туристическите маршрути на туроператорите определено е положителна стъпка към засилване интереса на туристите към този прелестен край. Пътят към селото минава през гората, където могат да се открият много малки кейове с чиста вода и пясък.

Освен крепостта Кастрицион, друга забележителност в района е и невероятно красивия плаж Силистар, който е дълъг около километър и е широк 50 метра. Именно там река Силистар се влива в морето и предоставя благоприятни условия за различни растителни и животински видове. Той е само на 4-5 километра от Резово и се намира в защитена зона в „Парк Странджа“, затова и районът е останал див и незастроен. Въпреки това, туристите могат да стигнат с автомобили до него. Плажът е охраняем и предлага „паркинг“. Няколко километра след Силистар по еко пътека се стига до още по-девствения и труднодостъпен плаж „Липите“.

Празникът на Резово е в последната събота на месец август.

Оставете коментар

avatar