География

Варвара е малко село, разположено на брега на Черно море в подножието на странджанския връх Папия. То е единственото селище между градовете Царево (5 км) и Ахтопол (3 км). Намира се на територията на Природен парк „Странджа“.

Произход на името

Според местна легенда за произхода на името на селото, в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им – Варвара.

История

Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748-1798 г.). Свидетелство за древния му произход е откритата при подводни археологически проучвания, древна работилница за каменни котви залята от черноморските води. До средата на XIX в. на мястото, където е разположено днес селото, се е намирал само малък параклис “Св. Варвара”, почитан от жителите на Царево (тогава Василико), Ахтопол, Кости и Бродилово.

До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрус, чийто диалект е близък до хасекийския. Тогава селото приема името на светицата-патрон на параклиса. В онова време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.

Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители.

година брой жители
1934 г. 220 жители
1937 г. 294 жители
1946 г. 379 жители
1956 г. 408 жители
1965 г. 277 жители
1975 г. 202 жители
1985 г. 242 жители
1992 г. 227 жители
2005 г. 250 жители

Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.

През август 2006 г. сливенският митрополит Йоаникий освещава новата църква “Св. вмч. Варвара”.

В наши дни

Доскоро рибарско село, Варвара се превръща в предпочитано място за летен отдих едва през последните десетина години. Селото е известно преди всичко с красивото море. Въпреки, че пясъчната ивица е само една и то доста малка, тя е една от най-красивите по нашето Черноморие. Поради отдалечеността и не дотам известността си, селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи с подводни рифове и пещери, подходящи за подводен риболов и гмуркане. Не са малко известните личности, които се завръщат всяко лято, отново и отново в това китно селце. Достатъчен брой хотели може да задоволи и най-капризния гост.

Село Варвара
снимка: Александър Иванов

Другото удобство на селото е планината. Сливането на Странджа планина с Черно море прави Варвара едно уникално място за България, където можете да отидете на чист девствен плаж през горещите летни дни или на излет в планината през облачните и хладни пролетни и есенни месеци.

Варвара е класическа туриситческа дестинация за онези, които търсят спокойната почивка в комбинация с дива природа и вкусна храна. Макар ресторантите в селото да не са много на брой, те в никакъв случай не отстъпват по класа на тези в по-големите селища в съседство. За любителите на шумните преживявания най-близката дискотека е само на 3 км – в Ахтопол, където изборът на нощни заведения е достатъчно богат.
За сметка на това, Варвара е отличен избор за тези, които предпочитат да си сготвят сами – прясно уловена риба може да се купи от почти всяка къща в селото, а местните жители ще Ви предложат и възхитителен избор от свежи плодове и зеленчуци.

Край Варвара се намира и Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.

През първата седмица на септември (8 септември – деня на Рождеството на Пресвета Богородица) се състои събора на Варвара в продължение на два дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по-обяд на втория – народни борби. Освещава се курбан за здраве в м. Аязмото.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz