Село Варвара

География

Варвара е малко село, разположено на брега на Черно море в подножието на странджанския връх Папия. То е единственото селище между градовете Царево (5 км) и Ахтопол (3 км). Намира се на територията на Природен парк „Странджа“.

Произход на името

Според местна легенда за произхода на името на селото, в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им – Варвара.

История

Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748-1798 г.). Свидетелство за древния му произход е откритата при подводни археологически проучвания, древна работилница за каменни котви залята от черноморските води. До средата на XIX в. на мястото, където е разположено днес селото, се е намирал само малък параклис “Св. Варвара”, почитан от жителите на Царево (тогава Василико), Ахтопол, Кости и Бродилово.

До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрус, чийто диалект е близък до хасекийския. Тогава селото приема името на светицата-патрон на параклиса. В онова време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.

Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители.

Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.

През август 2006 г. сливенският митрополит Йоаникий освещава новата църква “Св. вмч. Варвара”.

В наши дни

Доскоро рибарско село, Варвара се превръща в предпочитано място за летен отдих едва през последните десетина години. Селото е известно преди всичко с красивото море. Въпреки, че пясъчната ивица е само една и то доста малка, тя е една от най-красивите по нашето Черноморие. Поради отдалечеността и не дотам известността си, селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи с подводни рифове и пещери, подходящи за подводен риболов и гмуркане. Не са малко известните личности, които се завръщат всяко лято, отново и отново в това китно селце. Достатъчен брой хотели може да задоволи и най-капризния гост.

Другото удобство на селото е планината. Сливането на Странджа планина с Черно море прави Варвара едно уникално място за България, където можете да отидете на чист девствен плаж през горещите летни дни или на излет в планината през облачните и хладни пролетни и есенни месеци.

Варвара е класическа туриситческа дестинация за онези, които търсят спокойната почивка в комбинация с дива природа и вкусна храна. Макар ресторантите в селото да не са много на брой, те в никакъв случай не отстъпват по класа на тези в по-големите селища в съседство. За любителите на шумните преживявания най-близката дискотека е само на 3 км – в Ахтопол, където изборът на нощни заведения е достатъчно богат.
За сметка на това, Варвара е отличен избор за тези, които предпочитат да си сготвят сами – прясно уловена риба може да се купи от почти всяка къща в селото, а местните жители ще Ви предложат и възхитителен избор от свежи плодове и зеленчуци.

Край Варвара се намира и Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.

През първата седмица на септември (8 септември – деня на Рождеството на Пресвета Богородица) се състои събора на Варвара в продължение на два дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по-обяд на втория – народни борби. Освещава се курбан за здраве в м. Аязмото.