География

Село Костѝ се намира на 25 км южно от Царево, на 91 км югоизточно от Бургас и на 7 км от главния път Малко Търново – Царево. Недалеч е от границата на България с Турция.

Разположено в живописната долина на река Велека, селото е заобиколено от планински хълмове и вековни гори. Тук са най-големите находища на странджанската зеленика, вид срещащ се само тук. Крайречните лъки всяка пролет се заливат от придошлите води на р. Велека. Често при тези разливи реката наводнява долната част на селото.

През него преди е минавал старият път от Царево и Ахтопол за Малко Търново.

село Костѝ
Тук са най-големите находища на странджанската зеленика. (снимка: Евгени Динев)

Произход на името на село Кости

Има две версии за това как селото е получило името си:

  • Едната от тях е, че то е свързано с патрона на нестинарите – Св. Константин (по странджанския народен говор – Св. Костадин)
  • А другата е, че Кости носи съвременното си наименование от първия си заселник – богатият и състоятелен грък Костаки. Той пръв е започнал да отвоюва плодородни земи около р. Велека, като изкоренявал дървета, отглеждал царевица, слънчоглед и коноп и забогатял от търговията с околните български села. И до днес са запазени гръцките названия на близки местности, като Дарданелата, Маврангелово, Крейнеро и Припур.

История

Най-ранното писмено свидетелство за селото датира от 1468 год. и по-късно през 17 век фигурира в данъчен регистър на каза Анхиало (днешно Поморие). След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска каза.

Костѝ е било едно онези гръцки села в Странджа, чието население, подобно на населението на Бродилово, се отличавало значително от гръцкото население на черноморските градове – Василико (Царево) и Ахтопол. Неговите жители се занимавали със земеделие и скотовъдство и имали специфичен бит и самобитна култура, чиито белези се забелязват в запазените и до ден днешен стари къщи.

село Костѝ
Старите къщи в Костѝ са просторни, двукатни, отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без много прозорци. Оскъдното осветление се осигурявало от покрива с помощта на подвижна керемида.

Село Костѝ е типично нестинарско село, в което много от семействата били потомствени нестинари. В селото е имало специална култова сграда, наречена конак, където се пазели нестинарските икони.
До Руско-турската воина от 1828-29 год. селото е населено предимно с гърци, но след Балканската война те се изселват в Гръцка Македония. Така странджанската нестинарска традиция, да се играе в огъня се пренася и в северна Гърция. Наследниците на изселилите се след 1913 г. гърци предават нестинарския обред в две солунски села и през последните 30 години го изпълняват и там.
От 2005 г. насам, всяка последна неделя от месец май гръцките нестинари се завръщат в „родината“ – Голямата аязма във Влахов дол, за да участват в нестинарското шествие до това най-свято за тях място. Нестинарският обред е съхранен и до днес.

Заселването на с. Костѝ с българи започва след Междусъюзническата война (1913 г.), когато турците ги прогонват от родните им села в Източна Тракия – предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), Мъглавит, Самоково, Маглаик, Карациново, Труле, Цикнихор и Лафи. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета растящи тук. Почти паралелно с това костийци преживяват една трагедия – природното бедствие през 1914 г., свързано с прииждането на р. Велека. През 1941 г. реката отново повлича къщи и воденицата; удавят се хора и добитък.

Читалище „Васил Левски“ е основано през януари 1925 год. и става духовно средище на театрални представления вечеринки и забави, в които участват и млади и по-възрастни. През 1926 година в селото е имало 304 къщи и 1 328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.

През 50-те години на миналия век започва усиленото благоустрояване на селото. Строят се нови къщи. То е електрифицирано, радиофицирано и свързано с шосе. През 1953 год. е открита нова библиотека, а новата сграда на културния дом е построена през 1976 г. Най-много жители наброява през 1952 год. – 2 500 жители, а през 2009 год. – 230 къщи с 294 жители.

Към средата на XX в. теснолинейка, която превозвала дървен материал до морския бряг, е свързвала Кости с Ахтопол (в момента не съществува, запазено е само трасето). В миналото то е било и една от спирките по пътя Малко Търново – Ахтопол – Василико (Царево).

Фолклорната група в читалището има престижни участия в различни събори и фестивали. До ден днешен тя е пазител и разпространител на странджанската народна песен, а етнографската сбирка показва бита на жителите на селото. В селото са живи традициите на обичаите Коледуване, Кукер и Пеперуга (Пеперуда). Традиционно се празнува и Кукеров ден и Паликош (Месни Заговезни).

В с. Костѝ има държавно горско стопанство.

Забележителности и археологически находки

В околностите на с. Костѝ има следи от древна металургична дейност. На юг от него се намира голям могилен некропол, както и отделни тракийски могили.

Местни забележителности са църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ с уникалния си иконостас. Тя една от най големите и красиви в Странджа.

село Костѝ

Първоначално се е казвала „Константин и Елена“. По време на Преображенското въстание турците я запалват. През 1909 г. тук идват българите и църквата е била възстановена, но е неосветена. И когато решават да я осветят, те я прекръстват на „Св. Св. Кирил и Методий“. На гърците, които идват да видят селото на предците си, им е много мъчно от този факт. Случайно или не, но от преименуването на църквата, в Кости няма местни истински нестинари.

Тук са пръснати много параклиси: „Св. Петка“ , „Св. Костадин“, „Св. Димитър“, „Св. Илия“ и „Св. Богородица“.

На югоизток от с. Кости, над местност Св. Богородица, се намира най-старият бук в Странджа, на възраст около 800 г.

Разположението на селото е изключително благоприятно за извършване на преходи по долината на река Велека, както през Бродилово към Синеморец и Ахтопол, така и срещу течението към Качул и Граматиково, на север към Българи и др.

В района на селото има няколко пещери: Стоянова пещера и Георгиева пещера, дълги по 150 м, Малката керечица (128 м) и Яневица.

Празникът на селото е посветен на Свети-Илия, провежда се ежегодно в началото на месец август.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz