Кукерският обичай води началото си от древната Тракийска култура и е съхранил всички магически ритуали насочени към измолване на плодородието. Редица антични автори ги описват още в края на 1 хил. Пр. Хр. като Дионисиеви вакханали.

Кукерските игри се празнуват в края на месец февруари, в събота преди Месни Заговезни, и имат карнавален характер, наподобявайки карнавалните игри в древността, посветени на бога на веселието Дионис. Само в Странджа този празник се проявява в най-старинната си форма “бял кукер”, т.е. кукер без маска, с открито лице. Обичаят е свързан с вярата, че осигурява плодородие и изобилие. Всички моменти в него са част от магическите му функции, олицетворяващи оплождането на природата и раждането й за нов живот. Освен оплождащи функции, отделните обредни действия по време на празника Кукеровден имат за цел да прогонят злите сили, лошите духове и всичко негативно, събрано през зимата.

Кукеров ден се състои от три основни обредни действия и всяко едно от тях има определена цел:

  • първото е тричане на кучета – вярва се, че триченето премахва заболяването бяс по животните.
  • второто е кукеровите игри – маскираната дружина трябва да прогони лошото и злите духове както от хората, така и от самото село.
  • третото действие се нарича паликош – ритуалът е свързан с вярата в пречистващата сила на огъня и прогонването на злите сили, с осигуряването на плодородие, здраве и дълголетие.

При кукерските игри главни действащи лица са мъжете. Още от Коледа и Нова година се определят длъжностите – кукер, доктор, бръснар, орач, сеяч, магаре, бабата, булката и т.н. Най-важната фигура в този ритуал е кукерът. В Странджа планина той е само един и без маска. Облечен е в костюм от бели овчи кожи, лицето му е начернено. На главата си има шапка, а на кръста въже, на което са завързани хлопките. Неотменен атрибут е „пометаш”-а – дълъг прът с парцал на края. Този парцал е нацапан със сажди и с него се бележат къщите, през които минава кукерът и неговата дружина. Друга важна фигура е Царят, който трябва да е от добро, здраво и стабилно семейство, да е човек, които обича полската работа и първото му дете да е от мъжки пол.

Провеждане на ритуалите

Четата обикаля из цялото село и спира при всяка къща. Кукерът се търкаля, момата мете с метлата. Бръснарят бръсне стопанина, а докторът преглежда стопанката. Стопанките ги даряват богато с наденици, сланина, хляб и др. След като обиколят цялото село, се връщат на мегдана, където орат, сеят и т.н. Всичко това се прави за плодородие и за изгонване на злите духове. Кукерът се търкаля, за да поляга реколтата. След края на ритуала всички участници се събират, гощават се със събраните подаръци и се веселят. До късно играят хора на игрището.

В неделя на Сирни заговезни се прави паликош. Кош, пълен със слама, се запалва и се издига нависоко на хорището (място, където се играе хоро). Възрастните хора наричат: „Както гори кошът, така да изгорят злините, клеветите, лошотиите, кражбите“. Около горящия кош играе цялото население. Когато кошът падне на земята, всички го прескачат, та да няма бълхи през годината. Накрая всички си хващат ръцете и се прощават като казват: „Дай да се простим! -Простено да ти е!“ .По-младите целуват ръце на по-възрастните и им искат прошка. Щом свършат паликошът и хорото, всички се събират по родове и заговяват. Заговява се с баница със сирене – плакета, и варена кокошка, а на другия ден вече се пости.

Вечерта на заговезни се прави и „хамкане“. На тавана с конец се завързва бяла халва или варено яйце и се върти. Децата са наредени в кръг и се стремят да го захапят с уста без да си служат с ръце. Обикновено конецът се насочва към най- малкото дете, за да го хване и да се радва. След това то дава от халвата на другите.

От кукерските игри до заговяването виждаме как се преплитат езическите с християнските обичаи.

Галерия

Оставете коментар

avatar
Подреди по:   най-нови | най-стари | най-гласувани
Matey Georgiev

Интересна статия и хубави снимки!
Би било чудесно обаче, ако коректно посочвахте източниците на тези снимки!

wpDiscuz