География

Село Кондолово (област Бургас) се намира в Югоизточен планов регион на България и е част от община Царево.
Отстои на 24 км от Царево, на пътя за гр. Малко Търново. Селото е разположено на централното Босненско било в Странджа планина, на високо и обгледно място (320 м.н.в.), всред вековни дъбови и букови гори със зеленика. Населението му днес е 15 жители (2010 г.)

История

Имената, с които селото е било познато в миналото са Мързево, Мързова и Мохово.

Според преданието населението на Кондолово произхождало от жителите на някогашната Урдовиза (днешен Китен), които напуснали крайбрежието и се заселили в гъстите гори на запад, за да се спасят от морски разбойници – лазите. Но до идването си тук те престояли още в три селища – Гарван, Церът и Юртя по посока към вътрешността. С името Мързова селото фигурира в данъчни регистри на кааза (околия) Анхиало през XVII-XVIII век.

През XVIII в. селото било обезлюдено от чума, от около 200 семейства оцелели седем – „всичко друго погинало“.

В края на XVIII век селото пострадало и от кърджалийските грабежи, а през 1821 г. видни българи от Мързево участват в гръцкото революционно движение (Хетерия) и са наказани със смърт.

След Руско-турската война през 1828-1829 г. кондоловци се изселили в Южна Русия, откъдето след две години се завърнали само десетина семейства. През Освободителната война в 1877-1878 г. Мързево брояло стотина къщи. След установяването на границата кондоловци се изселили в Източна Румелия, в селата Приморско, Надър – Айтоско, Козичене (Гьозикен) – Поморийско, а някои семейства се прехвърлили в Галата край Варна. След време част от жителите му се завърнали.

село Кондолово
В края на XIX век (1877 г.) Мързево фигурира върху картата на Хайнрих Киперт.

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. селото брояло 80 къщи. Цялото население било българско. Турци били само пъдарят и митничарят.

През същата 1903 година станала така наречената „Мързювска афера“: Поради предателство на граматиковските чорбаджии турски аскер обградил селото, където пребивавала нелегалната агитационна чета на Граматиковския революционен участък с войвода Пеню Шиваров, но четата се спасила като по чудо. Тази случка станала причина да се разкрие след това готвеният от чорбаджиите контрареволюционен заговор за избиване на четите. Виновниците били разкрити и наказани със смърт от революционния съд.
При потушаването на въстанието Мързово силно пострадва, всичките къщи са ограбени, а по-голяма част от тях изгорени.
Свободата идва тук едва след Балканската война – 1913 г.

Преброяването на селото в 1926 г. отбелязва 68 къщи и 323 жители, от които 30 бежанци.

Новото име на селото е дадено на 22.05.1950 год., в памет на известния странджански войвода в Преображенското въстание – Георги Кондолов, убит в деня на обявяването на въстанието в село Паспалово.

Археологически находки

Замлището на Кондолово изобилства със старини.

Североизточно от селото в местността Влахово има тракийска и късноантична крепост – „Мързовското кале“. Това е малка крепост с площ около 1 декар и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намира тракийско селище.

На отсрещния югоизточен бряг на реката има друга крепост – известна с названието „Ургури“. В местността, наричана „Рупите“, има следи от древна металургична дейност. В околността на Кондолово са познати 3 могилни некропола. Единият се намира в местността „Писан камък“ североизточно от селото, на десния бряг на река Тисовица. Той включва 40 малки могили с каменни кръгове. На 0,5 km североизточно от него има втори некропол с приблизително 100 малки могилки. Третият некропол е в местността „Камила“ и включва около 50 могилки.

В местността „Терзиевите колиби“, между Кондолово и Грамаматиково, братя Шкорпил открили каменна настилка от стар римски път,това място се нарича „Калдъръмът“.

Кондолово е едно от малкото села със запазена типична странджанска архитектура от средата на ХІХ век.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz