Начало История Георги Кондолов

Георги Кондолов

187
0
Георги Кондолов
Георги Кондолов (1858-1903)

Ранните години на Георги Кондолов

Роден е през 1858 г. в село Велика (днешен Балабан), Малкотърновско. Истинското му име е Желязко, прекръстен по-късно от по-големия си брат Иван на Георги. Заради това по-късно е наричан “дядо Желю”. Георги Кондолов произхожда от многодетно бедно семейство. Още от детските си години напуска дома си и е принуден да изкарва прехраната си като дърводелски чирак в Цариград. След Освобождението на България напуска Цариград и се установява на местоживеене в Хасково, където се запознава с Христо Арнаудов, братовчед на бъдещата му съпруга Донка, с когото откриват самостоятелна дърводелска работилница.

Участва като доброволец срещу въстаналото турско население в Родопите, в качеството си на войвода в отряда на Козлуджански отдел на 1-ва Еникьойска чета, където е награден с бронзов медал от княз Александър Батенберг. През 1898 г., няколко години след женитбата си за Донка Хубенова, Кондолов заедно със семейството си се преселва в град Бургас. Открива работилница и работи по занаята си. Запознава се със свои съидейници и се включва в Македонското дружество „Пирин планина“. Впоследствие заедно с Георги Минков, Григор Дяков, Стоян Петров, Иван Златарев и други основава на 15 декември 1896 година клон на Одринското преселенско дружество „Странджа“. Участва и на 1-ия Учредителен конгрес на одринските дружества в България, проведен на 19 февруари 1897 година. След конгреса Петко войвода, Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в поробена Тракия. В 1900 година заедно с Георги Минков е делегат на Бургаското дружество на Седмия македонски конгрес.

Начало на въоръжената борба в Тракия

През 1899 година става ръководител на македоно-одрински комитет, а в началото на 1901 г. в село Аланкайряк (днес Ясна поляна) формира агитационно-пропагандна чета от 10 души, която е предназначена да действа в района на Странджа планина. Междувременно се запознава с Гоце Делчев, който му гласува голямо доверие. Четата на Кондолов навлиза в района и обикаля селата Маглаик, Паспалово и Мокрешево, където се свързва с местните революционни комитети. Бягайки от турски аскер, четата достига родното село на Георги Кондолов. Четата отново е разкрита в района на Стоилово и Сърмашик, като след това се изтегля в България. Въпреки допуснатите грешки, поради неопитност и неспазване на революционната конспирация, първата чета на Кондолов изиграва важна роля за повдигане духа на населението в района на Странджа. Кондолов успява да привлече и посвети на делото значителен брой патриотично настроени българи в много малкотърновски села.

С втората чета Кондолов навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. През октомври заболява и временно напуска четата, като заминава на лечение в Бургас. След като възстановява здравето си, през месец ноември, Георги Кондолов отново застава начело на четата и обикаля селата Паспалово, Мокрешево, Карадере, Дерекьой, Пирок. В Чаглаик се среща с Лазар Маджаров, с когото уточняват канала за пренасяне на оръжие от Казъклисе – Горна Канара – Долна Канара – Таштепе – Ковчаз – Пирок. С втората си чета Кондолов постига значително по-големи резултати. Проведени са организационни мероприятия за укрепване на селските комитети. Изградени са смъртни дружини. Отделено е внимание на бойната подготовка на местното население. Четата допринася за заздравяване и разрастване на революционното движение в Малкотърновски район.

Третата чета на Кондолов, сформирана на 18 май 1903 г., обхваща южната част на Малкотърновски революционен район и отделни села от Лозенградско – Курудере, Дерекьово, Чаглаик и Пирок. Този път усилията на четата са насочени преди всичко към въоръжаване на населението и повишаване на неговата бойна подготовка, с оглед на предстоящото въстание. С третата чета, Георги Кондолов остава в Малкотърновско до обявяването на Преображенското въстание и с нея той пристига на конгреса на Петрова нива. Впоследствие четата образува бойното ядро на въоръжения отряд, начело на който Кондолов взема участие във въстанието.

Илинденско-Преображенско въстание

Георги Кондолов освен като войвода на чета на 12-и Паспаловски район, е определен и за началник на въстаническите сили. За провеждане бойните действия в паспаловски участък, съгласно предварително съставен план, четата, която се състои от около 200 души е разделена на 3 отряда. Отрядът под личното командване на войводата Георги Кондолов, в който влизат Паспаловската и Мокрошевската “смъртни дружини”, състоящ се от 97 души има за задача да унищожи турския гарнизон в Паспалово. В навечерието на въстанието отрядът е разположен в района на височината “Радославовци”.

На 5 август напуска изходния си район и започва предвижване към селото. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. Успоредно с тази акция войводата Дико Джелебов започва настъплението в село Стоилово. Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Войводата е ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребии Димитър Желязков – Македончето застрелва войводата.

Погребан е тържествено на следващия ден от четниците си и населението от околните села. На 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев, Тодор Петков и Димитър Арнаудов пренасят нелегално костите му в Малко Търново в сандъче. На него изписват “Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне. По-късно костите му са преместени на Петрова нива.

Детайли за гибелта на Георги Кондолов

Откъс от книгата ”Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.” от Христо Силянов.

На юг от Малко Търново се простираше участъкът на Георги Кондолов, който обхващаше селата: Мокрешово, Паспалово, Курудере, Едига и др. И по своето местоположение, и по въстаническите си сили – около 200 въоръжени хора — този участък беше един от най-важните и най-надеждните. В него имаше да се извършат през първата нощ три акции: да се скъсат телеграфните линии М. Търново – Дерекьой и Дерекьой – Лозенград; да се нападне и унищожи турското село Сазара, известно по кръвожадността и разбойнишкия дух на своите жители; да се разбие турският гарнизон в Паспалово. Първата акция се извърши от курудеренци, втората — от 75 души селяни, а третата – от 97 селяни и четници, предвождани от началника на участъка Георги Кондолов.

С Кондолов се запознах още в Бургас, а по-сетне до заминаването ни имах случай да го опозная по-отблизо в Гергебунар. Човек-планина. Куртка, панталони, цървули — всичко трябваше да се приготвя за него специална мярка. Интересно беше в гергебунарския лагер да се гледат изправени един до друг Кондолов и малкият Митю: няколко митювци можеха да се вместят в херкулесовата снага на Кондолова. Всякога важен и мълчалив, Георги Кондолов – дядо Жечо, както го наричаше населението в Странджа – се чувствуваше горд със своето минало: войвода на доброволческа дружина в Кърджали през Сръбско-българската война и революционен деец в М. Търновско до въстанието.
Разчитайки на неговата опитност, конгресът на Петрова нива му повери тоя важен участък. Аз ще спра по-подробно върху станалото през първата нощ в Кондоловия участък, защото е много характерно за нашите нападателни действия изобщо, и после, защото в едно от нападенията намери своя гроб самият Георги Кондолов.

На 5 срещу 6, към полунощ, курудеренци пресекли телеграфната жица Малко Търново — Дерекьой на едно разстояние от 5 километра, в местността Капинадере до Студената вода.

За нападението на Сазара бяха определени 74 селяни. Разделени на три части, те нападнаха селото след полунощ, но съгледани от патрула, се видели принудени да спрат. Турците бързо заели позиции по камъните из самите улици на селото и открили дружен залпов огън. Много от нашите колибари ударили на бяг. Останалите залегнали, а други започнали да горят крайните къщи. До зори се продължавала престрелката, но нашите не могли да запалят повече от 6—7 къщи и два харма със снопи. Почнало се отстъпление и тогава паднал ранен въстаникът Георги Савов от Дриновци. Прибрали му само оръжието, а него оставили там, гдето е паднал. След оттеглянето на нашите турците веднага почнали да гасят пожара; тогава нашите от близкия връх, където се били прибрали, дали няколко залпа. Турци и кадъни се разбягали с писъци, като оставили няколко души мъртви. През деня сазарци натоварили всичката си покъщнина и се приготвили да бягат, но пристигналият вечерта аскер ги спрял. Гърците в Едига посрещнали с радост съселяните си българи и ги питали дали ще има помощ и от Мора (Гърция). На другата вечер гърците от това село секли с особено усърдие телеграфните стълбове между Дерекъой и Лозенград.

За нападението на паспаловския гарнизон бяхме определени 97 души. Щяхме да почнем в 7 1/2 часа по турски, като изгрее месецът, но гърмежите от Стоилово ни заставиха да побързаме. При все това аскерът успя да се приготви и разположен по къщите, ни посрещна със залпове. Престрелката ту се усилваше, ту отслабваше. Чуваше се нашето непрекъснато ура, а войводата ни Кондолов със своя гръмлив глас викаше към аскера: „Теслим олун бе, едепсизлер!” (Безсрамници, предайте се!). И веднага засвирваше нашият тръбач. Турците отвръщаха със своята тръба и с усилен огън. Милязиминът, докато се облече, три пъти си надявал панталоните наопаки и викал на аскера: „Кераталар, бен сизе демедим ми, бу паспалъларън иши дейлдир!” (Безобразници, не ви ли казвах аз, че тази работа не е на паспаловци!).

Така се води сражението до сутринта, когато при нас се яви един въстаник и покани войводата да го разведе при позициите на селяните, защото някои били уж напуснати. Водачът спрял пред къщата на селския бакалин грък, откъдето се дали три изстрела и Кондолов паднал пронизан в корема. Предателят веднага получи заслуженото, но войводата не можеше вече да се държи на краката си и бяхме принудени да го пренесем на Паспаловска могила. Целия ден аз прекарах там с него и бях свидетел на неговите ужасни страдания, които се чувствувам безсилен да опиша. Целия ден той непрекъснато се гърчеше от болки, а коремът му постоянно се надуваше. При всяко усилване на болките той се обръщаше към мен и с умоляващ глас ми шепнеше: „Застреляй ме!…”. Аз се въздържах и го утешавах, че скоро ще дойде Докторът, за когото бях изпратил куриери.

Привечер се събраха на могилата въстаниците от Паспалово и Мокрешово, но Доктора все още го нямаше. Войводата пожела да се види за сетен път обиколен от своите момчета. С разтреперан глас, прекъсван от страшните гърчения и болки, той каза на четата няколко прощални ободрителни думи и определи за свой наместник Иосифа. Никой вече не можеше да удържи сълзите си. Всички, навели глави, оплакваха милия си войвода.
След това той, спокоен вече, настоятелно ни замоли да турим край на мъките му. А лицето му все повече се изкривяваше от болки, коремът му се беше страшно подул и съзнанието му взе да се помрачава. Дълго време се колебахме, но най-после бяхме принудени да се покорим на молбите му!…

Сутринта го погребахме на същата могила.

Умря той и потопи всички ни в неизразима скръб — не защото умря — ний всички тука ще умрем, — а защото умря незаслужено, случайно, в момента, когато ни беше най-необходим и когато беше в правото си да се наслади от плода на своите дългогодишни трудове и усилия. Доста време прекарах с тоя ратник за свобода, достатъчно проникнах в неговата душа и сърце и смея да кажа, че той напълно заслужи да кажем всички за него:
Умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!…

Признателност

Георги Кондолов
Паметникът на Георги Кондолов в центъра на град Царево

На 22 май 1950 година село Мързова е прекръстено на Кондолово в памет на войводата Георги Кондолов. На негово име са кръстени още улици, училища, читалища и други. А в Малко Търново се намира паметник-костница на Георги Кондолов и музейна сбирка. Ценни са и книгите на Иван Пандалеев Орманджиев „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско” (1896-1903) и „Георги Кондоловъ и дейностьта му въ Страндженското въстание” издадена в Бургас през 1927 година, съдържаща 5 портрета на войводата. Народа възпява делата на Георги Кондолов и в песента „Кондолов, страшен комита“:

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz