Историята на теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости
Въглищарски стиф при Атлиман.

Твърде малко се знае за традиционните занаяти в Странджанския край – те не са били изследвани обстойно. Според архива на Програмата за научни изследвания „Странджа-Сакар”, повечето от тях през втората половина на XIX и първата половина на XX в. са съсредоточени в градовете Лозенград, Малко Търново, Бунархисар, Виза, Василико (дн. Царево), Ахтопол, Созопол и др.

Известно е, че отделни занаятчийски работилници се появяват и в някои от по-големите странджански села, но те са предназначени само за нуждите на местното население. Малка част от продукцията се изнася за външни за Странджа пазари (Мала Азия, Цариград, Добруджа и др). В по-големите градове обаче са обособени занаятчийски съсловия.

През 1871 г. в Малко Търново има 10 еминджийски, 2 крондирски, 13 златарски (куюмджийски), 4 коларски (арабаджийски), 4 кундурджийски, 1 кожухарска, 3 фучеджийски и 11 ковашки работилници (дюкяни). Освен това в града има още 1 табахана, 5 кафенета, 4 бръснарници (берберници), 2 фурни, 12 праматарници, 35 бакало-винарници и много терзии, дюлгери и дърводелци. Приблизително по същото време в крайморския град Ахтопол работят само 2 златарски работилници, 2 подковачници, 7 обущарници, 3 гладачници, 4 месарници, 8 хлебарници и 3 пивници.

Развита е търговията с горски, селскостопански и животински стоки. Всички занаятчии са обединени в занаятчийски сдружения по отрасли (еснафи). Еснафските сдружения имат свои устави (кондики), свикват редовни събрания, поддържат еснафски каси за подпомагане на бедни или болни занаятчии, за постоянна свещ в църквата, за училището и за други обществени нужди (Малко Търново, Лозенград, Малък Самоков). Начело на еснафското сдружение стои устабашията –най-образованият, най- уважаваният и най-опитният от майсторите, който се ползва с добро име, както сред гражданите, така и сред местната администрация.

Традиционните занаяти в Странджанския край възникват и се развиват съобразно специфичните поминъчни условия. Те могат да се разпределят в няколко групи:

  • Занаяти, свързани с животновъдството. Това са занаятите, които използват като суровина продуктите на традиционното животновъдство: мандраджийство (кашкавалджийство и сиренарство), кожарство, кожухарство, мутафчийство, абаджийство. Основната продукция на тези занаяти тук е предназначена за износ към големите пазари в Цариград, Одрин, Родосто, Мала Азия, Александрия и др.;
  • Занаяти, свързани с дърводобива (горянството). Това са: въглищарство, бичкиджийството, дърводелство, скелемеджийство. Първият от тях, въглищарството, доминира не само над останалите тук изброени занаяти, свързани с городелството. Той е над всички останали занаяти в Странджа въобще, защото тук до средата на XX в. се произвеждат по няколко десетки милиони килограми дървени въглища годишно, които се изнасят на цариградския и други средиземноморски пазари;
  • Занаяти, свързани със земеделието. Такива са: арабаджийство, ковачество, воденичарство, мелничарство. Някои от тях, като арабаджийството и ковачеството, обслужват и городелството и други поминъчни дейности, за които е необходимо изготвянето на транспортни средства и сечива;
  • Занаяти, свързани с лова и риболова. Те са: лодкостроене, плетене на мрежи, кошничарство, бъчваро-кацарство, тюфекчийство. Кошничарството освен риболова, обслужва още въглищарството и отчасти селското стопанство, а бъчваро-кацарството – сиренарството и винарството;
  • Занаяти, свързани със строителството на жилища и обществени постройки. Те са: зидарство, варджийство, каменоделство, керемидчийство и тухларство. Дърводелството в съвременния смисъл на думата в Странджа се появява късно, защото дървеното обзавеждане на къщата се извършва от самите строители (дюлгери). Под дърводелство, през проучвания период, обикновено се разбира горянството (сеч и дялане на дървен строителен материал);
  • Занаяти, свързани с изготвянето на облекло (кожухарство, гайтанджийство, терзийство, калпакджийство, бояджийство, тепавичарство, емиджийство, кундурджийство и др.);
  • Занаяти, предназначени за изготвяне на предмети на бита (бакърджийство, крондирство, грънчарство, златарство, свещарство и др.).

Едни от традиционните занаяти в Странджанския край се практикуват сезонно. Такива занаяти са: въглищарството, дюлгерството, бичкиджийството, керемидчийството, мандраджийството и кошничарството. Други от занаятите се практикуват стационарно и са съсредоточени в пазарните или производствените центрове: ковачество, златарство, бъчваро-кацарство, грънчарство, воденичарство, мелникарство, железаро-коларство, лодкостроене, варджийство, тепавичарство и др. За съжаление, те почти не са съхранени до днес.

Справката е подготвена по постъпили ръкописи в Програмнокоординационния център „Екопан“ и авторско изследване на Стоян Чилов Райчевски, уредник на Исторически музей – М. Търново (1983-1989)

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz