Производството на дървени въглища, един забравен поминък
Кюмюрджии край жижна за овъгляване на дърва до село Изгрев.

Въглищарството е познато на човечеството от дълбока древност. Преди 6000 години дървените въглища са били ползвани като гориво в металолеенето, преди всичко на мед, от която са били изработвани широка гама изделия – от бойното снаряжение на войските до предмети за бита.

У нас производството на този вид гориво е било един от основните поминъци на населението в планинските райони на страната – предимно в Странджа, Родопите и Стара планина. През Средновековието дървените въглища били използвани най-вече за отопление и други битови нужди. В онези времена нашите въглищари са снабдявали с продукцията си целия Цариград, тогава столица на Отоманската империя, като основният доставчик на кюмюр е бил районът на Странджа, на чийто баир гората е била пословично богат източник на основната суровина.

От историческите източници става ясно още, че дори е била наблюдавана вътрешна миграция на занимаващите се с кюмюрджийство към Странджанския край. Така например в свое краеведско изследване за асеновградското село Лясково Илия Попов отбелязва: „Лясковци са ходили на гурбетчилък да правят дървени въглища в Бургаско преди освобождението от турско робство“.

Всичко това определя въглищарството като един от традиционните занаяти, които са се срещали в миналото на територията на България, наред с позабравените вече абаджийство, бакърджийство (медникарство), коларство (арабаджийство) и т.н.

Откриването на нови източници на енергия намалява търсенето на дървените въглища, но и сега те се използват в металолеенето поради високата им калоричност и ниската цена.

Днес те се произвеждат по два способа – ръчен и промишлен. И при двата начина продуктът се получава като резултат на така наречената „суха дестилация“ на букова, дъбова или иглолистна дървесина в без кислородна среда. По този начин дървото не изгаря, а тлее и се овъглява и след завършването на целия процес вече е възможно вторичното му използване като качествено гориво.

Ръчно производство на дървени въглища в жижни

Въглищарството - един забравен поминък
Въглищарска фурна край село Кости, 1939 година.

Местата, където се извършва правенето на дървените въглища по ръчния способ, биват наричани жижни. Те са два вида. Най-често срещани са тези във формата на окръжност. При тях в земята се изкопава кръгла дупка с диаметър около десетина метра. В средата се забива дебел и здрав кол, който се подава над повърхността. Подпрени на него, полегато се подреждат дървата, от които ще се получат дървените въглища. Когато формата е готова, отгоре се разхвърлят слама и клони, след което купът се замазва с глина и накрая всичко се покрива с пръст.

Оставят се обаче два отвора. Първият е разположен в долната страна на жижната и служи за запалване на дървесината, а вторият отвор е над кола, от който излиза димът, съпровождащ овъгляването на дървото. След като жижната се запали, долният отвор се затваря плътно, за да се прекрати достъпа на кислород.

Правят се жижни и с правоъгълна форма. Те отново са вкопани в земята на около метър, метър и половина. В така образувания трап по ширина се подреждат дървата, които обикновено са с дължина един метър, после върху тях отново се разхвърлят слама и клони, а отгоре и отстрани се затрупва с пръст. Двата отвора този път са от двете противоположни страни по дължината на жижната – единият служи да се запалят дървата и той се запушва, а в другият край е отворът, от който излиза димът.

Правоъгълните жижни скъсяват процеса на получаване на дървените въглища, защото онази част от тях, които вече са се овъглили, могат да се вадят, без това да пречи на процеса на овъгляване на останалото количество дърва.

Гасенето на готовия вече материал, който продължава леко да тлее, се извършва също по два начина – чрез заливане с вода и чрез задушаване. Първият е по-бърз, но по този начин влажността на дървените въглища се повишава значително, което от своя страна пък води до влошаване качеството на продукта, а оттам и до намаляване на изкупната му цена.

Рандеманът при получаването на 1 тон дървени въглища по ръчния способ е висок – необходими са 12 – 14 кубика дървени трупи с диаметър 20-40 см. От 2007 година производството на дървени въглища по ръчния способ е забранено от държавата, тъй като отделяните газове, част от които са водоразтворими, силно замърсяват въздуха, особено ако времето е дъждовно. А също и почвата.

Промишлено производство на дървени въглища в реторти

Въглищарството - един забравен поминък

Получаваните по промишления способ дървени въглища се наричат ретортни. Те се получават в големи метални съдове, които съответно носят названието реторти. Начинът на овъгляване обаче е друг – дървата не се палят и не горят вътре в съда, а той се загрява от външен източник до достигането на температура от 200 до 800 градуса по Целзий, при което дървата вътре в ретортата започват да се овъгляват.

В резултат се получават дървени въглища. Освен това от отделени при процеса газове се синтезират други полезни вещества, които се използват в химическата промишленост за получаването на редица вторични продукти, сред които най-ценен е активният въглен.

При ретортния способ за получаване на дървени въглища количеството дърва, необходими за получаването на 1 тон продукт, е доста по-малко, отколкото при ръчния – достатъчни са само 8 кубически метра дърва за горене. Това е резултат от много по-добрата херметизация на процеса, както и поради това, че няма директно горене на дървения материал.

Сега произвежданите в страната дървени въглища се използват главно за битови цели.

Галерия

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz