Начало Акценти Всяко поколение трябва да даде своя принос в проучването на Странджа, споделя...

Всяко поколение трябва да даде своя принос в проучването на Странджа, споделя Стоян Райчевски

Видният познавач на Странджа даде специално интервю за Царево.Инфо, в което си говорим за старото гръцко население от региона, какви обичаи сме наследили от него, както и затова познаваме ли добре любимата планина.

115
0

Стоян Райчевски е един от любимите ни автори – неведнъж сме използвали информация от неговите книги, за да ви запознаваме с обичаите и историята на крайбрежна Странджа, Царево и региона. Негови произведения са „Странджа – етноложки изследвания“, „Горските кооперации в Странджанския край“, „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“, „Крайбрежна Странджа. Топоними и хидроними“, „Етническото прочистване на българите в Източна и Западна Тракия и Мала Азия (1903-1913-1923)“ и др. По повод отбелязания в края на март Ден на Тракия решихме да се свържем с него и да поговорим повече – за наследството, оставено ни от бежанците от Източна Тракия, за гръцкото население на Василиковско, за бита, обичаите и възможностите за туризъм в днешната община Царево, за богатството на Странджа планина. Приятно четене!

Господин Райчевски, в края на март България отбеляза Деня на Тракия и 105 години от Одринската епопея. Знаят ли според вас българите достатъчно за този период от историята ни?

Младото поколение слабо познава този период от българската история, защото той не е застъпен достатъчно добре в учебните програми. Пък и доста време е изминало от тогава и участници в тези събития не са вече сред нас. Когато като студент правех своите първи проучвания в Странджа, имаше още много живи участници в тях. В Царево съм слушал разкази на възрастни мъже за атаката на Одрин и на Лозенград, които възпроизвеждаха събитията по часове. Тези хора бяха живата история на онази величава епоха, която те предаваха на синове и внуци, но те вече не са между нас.

Много е написано и изговорено за геноцида над българите по време на Балканските войни, но е факт, че всяка държава участник в тях е извършвала жестокости срещу населението на другите страни. Пример е изселването на гръцкото население от Василико, Ахтопол и околностите. Как бихте коментирали това?

Всяка война носи страдания на цивилното население, особено на възрастните хора, жените и децата. През 1913 г. Турция в грубо нарушение на международно признатия Лондонски мирен договор, който определя границата ѝ с България по линията Мидия – Енос, започва реокупация на Източна Тракия, като прогонва с „огън и меч“ само българското население от там, а гръцкото оставя по местата си. Дори в някои селища редица български патриаршистки семейства се обявяват за гърци, за да не бъдат изселени. При последвалата гръцко-турска война за кратко време Източна Тракия е под гръцка власт, но след разгрома на гръцката армия в Мала Азия Турция гони от Тракия и гръцкото население, което се преселва главно в Солунско, Драмско и на други места в Северна Гърция.

Разкажете ни повече за бита на гръцкото население от района на Василико. Различава ли се той от бита на обикновените гърци в Гърция?

Гръцкото население в района на Василико не е било еднородно по отношение на поминъка и традициите си. То се отличавало в известно отношение и от това в Централна и Южна Гърция. Тази отлика е била видима повече сред селското население, защото градският тип култура е приблизително еднаква и тя се е формирала според тогавашната мода и начин на живот. Крайбрежните селища с гръцко население в Царевско, каквото е било и село Синеморец, са близки по характера на своите традиции и поминък, свързан с морето. Мнозина се занимават с търговия, риболов, гемиджийство, лодкостроене и др. В Ахтопол например е имало собственици на големи кораби, с които са търгували из цялото Средиземноморие и други части на света. В Царево пък се е било обособило съсловие търговци и производители на дърва, дървен материал и дървени въглища, каквито се изнасяли в големи количества за Цариград и в други големи градове на Османската империя. Гръцкото население в двете села на Царевска околия – Кости и Бродилово във вътрешността на Странджа, се е отличавало доста от гръцкото население в Ахтопол и Царево. Те са били предимно земеделци – оглеждали са главно царевица по лъките не Велека, където се прилагал един много древен способ за наторяване чрез специално изплетени от пръти прегради, които всяка година при пролетните разливи на реката задържали и наслагвали плодороден наносен слой. Дрехите им, особено тези на жените, са били груби, изработени на ръка, отличаващи се по кройка от тези на околното население. В говора им имало и доста български думи. Живеели затворено. Не общували много дори и с гърците от крайбрежието.

Голям процент от населението в Източна Тракия след Освобождението и преди Балканските войни е българско. Какви нрави и обичаи са пренесли със себе си тези хора при преселването си в България?

Обичаите, както календарните, така и семейните и трудовите, на българите от Източна Тракия са били като на останалите българи според областите, от които произхождат. Сред най-интересните обичаи и традиции, които българите бежанци от Източна Тракия донасят със себе си, е т.н. Кукеровден, който в Царевско се отличава значително от кукерските обичаи в Западна и Северна България, съчетан с други обичаи като Паликош, Циренето (тричането – бел.ред.) на кучетата и др. Такъв обичай е и нестинарството, оцеляло днес само в с. Българи, но в миналото разпространено на доста места в Източна Тракия – както сред българското, така и сред гръцкото население, но само в Странджа, откъдето то заедно с изселниците по-късно е било пренесено и в Северна Гърция. Особено значение тук се отдава на култа към Св. Константин и Елена, Св. Илия, Св. Модест и Св. Марина, чиито имена носят много манастирчета, аязми, пещери и местности.

Нестинарството днес е туристическа атракция, силно разпознаваема и рекламирана извън страната. Възможно ли е според вас освен чрез него в района на крайбрежна Странджа да се развива туризъм и въз основа на другите местни обичаи? Кои са най-ценните ни ресурси?

Не само възможно, но и задължително тук трябва да се развива туризмът. Има такива дадености, на които могат да завидят много от другите туристически държави. Великолепно съчетание на гостоприемно море с планина с мек климат, богато биоразнообразие, уникална флора (да споменем само зелениката), фауна и много добри условия за лов и риболов. Великолепни възможности за туризъм предлагат още резерватите и самият парк „Странджа“. В района на Царево може да се съчетае добре културният туризъм с екотуризма, спорта и отдиха. Паметниците на тракийската древност са едно от най-големите богатства, с които можем да привлечем интереса на любителите на старините и въобще на старата история на европейския континент. Казвам европейската, защото името Европа на географска карта се появява за първи път тъкмо в Източна Тракия.

Голяма част от тези тракийски паметници разчитат повече на мистика и конспиративни теории, отколкото на наука, за да привлекат посетители – гробницата на Бастет, Мишкова нива, Индипасха и т.н. Как бихте коментирали това?

Археологическият обект Мишкова нива е един великолепен паметник на тракийската древност, разкопан през 80-те години на миналия век от експедицията на проф. Александър Фол, в чието проучване имах възможност да участвам тогава като директор на музеен комплекс „Странджа“ – Малко Търново. Имаше идея този археологически обект – тракийска гробница и светилище, да бъде възстановен и направен достъпен за туризма. Неговото комплексно проучване би трябвало да продължи заедно с други археологически обекти в региона, с които той е в неразривна връзка. Тези паметници са свързани с древната тракийска религия и на първо място – с тракийския орфизъм. Колкото за споменатата „гробница на Бастет“, аз намирам за много правилно причисляването ѝ към т. н. „конспиративни теории“.

Освен историята ни, вие познавате много добре обичаите в Странджа. Мислите ли, че районът е достатъчно добре проучен – и откъм обичаи, и откъм история, и откъм природа? Какво още не знаем за Странджа?

Всяко поколение и всяка епоха трябва да даде своя принос в проучването на историческото наследство, на материалната и духовната култура на Странджа. Технологиите и способите за проучвания се усъвършенстват постоянно и това дава възможности за нови констатации, незабелязани или неотбелязани в миналото. Появяват се нови явления и форми, които подлежат също на проучване. Изследователският интерес към Странджа няма и не бива да спира. Пожелавам успех на всички, които се посветят на това дело.

Оставете коментар

avatar