Създаване на Защитена местност „Марина река“

Марина река е обявена за защитена местност със заповед №332 от 16.05.1991 год. и има площ 47.3 хектара. Целите на обявяване са опазване на естествени горски съобщества от благун, горун, източен бук с подлес от странджанска зеленика и странджанска боровинка, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Местоположение

Защитената местност се намира в границите на Природен парк „Странджа” (в самото начало на парка след с. Изгрев) и е разположена около едноименната река. До защитената местност води интересна интерпретативна еко-пътека „Марина река – Живият музей на терциерна Европа”, чието начало е съвсем близо до пътя Царево – Малко Търново и по-точно на 12 км от Царево, в средата на отсечката между селата Изгрев и Българи. Продължителност на маршрута е около 50 минути в едната посока.

Описание

Съдбата на защитената местност „Марина река” е интересна и показателна, за това как обединените усилия на лесничеи, ботаници и природозащитници, могат успешно да доведат до съхранението на уникални природни горски обекти. В началото на 1933 г. се създава първият български резерват „Горна Еленица-Силкосия”. В територията му е включена и м. Марина река. Поради протести на населението и започналата стопанска експлоатация на горите, с постановление от 10.02.1936 г. Горна Еленица отпада от резервата и неговата площ е ограничена на 389.5 хектара. През следващите десетилетия изключената от резервата гора е почти изсечена. Останалата неизсечена компактна площ от 47.3 ха е предложена за защитена местност. През 70-те години на ХХ век върху най-представителната й част се обявява защитената местност „Марина река”. Макар и неголяма по площ, тази защитена местност е уникална и в нея може да се видят основните приоритетни горски хабитати на източния бук и източния горун, както и всички представители на вечнозелената колхидска подлесна растителност – странджанска зеленика, лавровишня, колхидски джел, багрилна звъника, източен лопух, безстъблена иглика, странджанско бясно дърво, широколистен чашкодрян, тис, скрипка и др.

Днес тя е най-посещаваната при специализирани ботанически турове в Странджа, тъй като избягвайки забраните на строгия резерватен режим, в тази класна стая „на открито”, в рамките само на тридесетина минути могат да се опознаят всички емблематични видове от колхидската терциерна флора. Бродейки из гъсталаците на надвисналите зеленики, спирайки срещу единственото тисово дърво, заобиколени от вечнозелените храсти на лавровишната и джела, посетителя се потапя в изгубеното царство на реликтните растения.

Обликът на съвременната растителност на Марина река е свързан с кръстопътното биогеографско положение, релефа, климата и древното минало на планината. Релефът е хълмист и нископланински, но с голямо хоризонтално разчленение, типично за високите планини. Стръмните долове доставят необходимата въздушна влага (това е мястото с най-висока влажност на въздуха в парка). Има много летни и пролетни мъгли.

Флора

Защитена местност Марина река
Тук се срещат и видове с голямо консервационно значение, един от които е тис. Той достига възраст до 4000 години. (Снимка: Stock.XCHNG)

Странджа е един от малкото райони в Европа, който е останал незасегнат от ледниковия период и тук се е запазила растителност характерна за предледниковите периоди, т.е. за терциера – най-типични са горите от източен бук и горун с подлес на странджанска зеленика, лавровишня и колхидски джел, странджанско бясно дърво. Тук се срещат и видове с голямо консервационно значение – странджански дъб – лъжник, пролетно ботурче, пухесто горянче, калуна, кавказка иглика, тамянка, качулата какула, тис и др.

Фауна

Защитена местност Марина река
Черният щъркел обитава горите, откритите пространства и отвесните скали край долното течение на Марина река. (Снимка: Stock.XCHNG)

Самата Марина река извира северно от границите на резерват „Силкосия”, в близост до село Българи. Дължината й е 23 км, като от с.Бродилово до вливането си във Велека е известна с името Еленица.

Паркът притежава европейско значение по отношение своето богатство от 42 вида сладководни и проходни риби. В горното течение на Марина река се срещат лешанката и застрашената в Европа източна балканска пъстърва.

Сред земноводните са южният и малкият гребенести тритони, горската дългокрака жаба. Старите гори край долината на реката са обичайно местообитание за смока-мишкар и смокът-стрелец. Ендемични представители на гущерите са защитените в България и в Европа понтийски горски гущер и източен крехар. В разредените участъци на гората и по поляните може да се срещне късокракият гущер, защитен на национално и европейско ниво и включен в Списъка на световно застрашените видове.

Обитател на горите и горските поляни е шипоопашатата костенурка, включена в Списъка на световно застрашените видове.

Разнообразието на гнездящи видове в ЗМ „Марина река” е високо спрямо ограничената й площ – по този показател тя е сред „най-богатите” на птици гористи територии в Европа. Тук са съсредоточени едни от най-плътните консервационно значими популации в България на южния белогръб кълвач и на черния кълвач. В широколистните гори на ЗМ „Марина река” се среща полубеловратата мухоловка, определена като „застрашена от изчезване” на европейско ниво и включена в Световния списък на застрашените видове, както и защитения на национално и европейско ниво козодой.

От дневните грабливи птици в долината гнездят и ловуват защитените в България и Европа голям и малък ястреб, орел-змияр, осояд и малък креслив орел. Над Марина река преминава Via pontica – един от двата най-големи прелетни пътища на птиците в Европа. От нощните грабливи птици обитатели на Марина река, поставени под европейска и национална защита, са горската улулица и бухалът. В Защитената местност бухалът не гнезди по скали, а се заселва в големи хралупи или изоставени гнезда на дневни грабливи птици.

От бозайниците тук са характерни ендемичната южночерноморска къртица и защитеният в България и в Европа източноевропейски таралеж. Защитени в Европа представители на земеровките са малката водна земеровка, срещаща се покрай реката, и малката кафявозъбка, горски и обикновен сънливец, включени в Световния списък на застрашените видове.

Сред прилепите е установена най-многобройната за страната популация на дългоухия нощник. Видът е включен с категория „уязвим” в Световния Червен списък.

По бреговете на реката и в горите около нея се срещат видра, златка, дива котка, вълк и чакал, както и дива свиня, сърна и благороден елен.

Важното значение на ЗМ „Марина река” по отношение опазването на редица консервационно значими видове се дължи на насечения релеф и разнообразните местообитания – запазени стари гори с едроразмерни хралупати дървета, речно течение, открити пространства.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz