Най-старото име на Черно море, стигнало до нас, е Pontos Evxinos и има ирански етимологичен произход – от думата Axsaeba (тъмен, черен). Затова още от античността морето е осмисляно като негостоприемно. Но за хората, които живеят по бреговете му, то е източник на поминък – най-вече чрез риболова. Неговата роля в живота на обществата край Черноморския басейн е огромна и това се е отразило дори и в културния им живот. Съществуват най-различни ритуали, поверия, обичаи и обредни практики, свързани с риболова и корабоплаването, някои от които запазени частично и до днес. Ето някои от тях.

Рибарски обичаи при първи улов

Рибарски обичаи и обредните практики

Първи улов – в деня на откриването на риболовния сезон рибарите отиват при лодките си. Ако времето е неподходящо, те не се връщат обратно в къщите си, а остават на морския бряг, докато морето се успокои. Сезонът се открива с водосвет, който се извършва на пристана, където са рибарските лодки. Свещеникът поръсва всички със светената вода, всеки взима част от нея в шишенце и поръсва лодката и мрежите си. Според вярванията, който първи направи това, ще има най-голям улов през сезона. Част от светената вода се оставя и пред домашната икона на Св. Никола, покровителят на рибарите.

Друга практика е капитанът да разреже главата на първата уловена риба на кръст и с кръвта да намаже челата на хората от екипажа на лодката. Този обичай е разпространен най-вече по южното Черноморие – Созопол, Царево, Ахтопол. Първата уловена с въдица риба рибарят трие брадата си и нарича пожелание за добър сезон (Варвара, Синеморец). Разбира се, с първия улов се прави курбан, с който се гощават всички в селището, а изядените глави се събират и се хвърлят в огън или огнище, отново с наричане за успешен сезон. Ако рибарите ловуват за чужда сметка, т.е. са наети от някой, тогава към първата риба с разрязана на кръв глава се привързват още няколко и цялата връзка се носи на „чорбаджията“, срещу което екипажът получава подарък.

Рибарски обичаи при липса на улов

Когато обаче риболовът не върви, се извършват обреди за подобряване на улова – стара жена или вдовица, която вече не се събира с мъж, отива нощно време тайно да вземе пръст от местността „Св. Агалина“, увива я в кърпа и я дава на капитана да я хвърли в морето, когато излиза с лодката си, скришом от другите рибари. Този ритуал е разпространен в Созопол. Практика е още рибар, който няма добър улов, да открадне хляб, сол, олио или коркова тапа от мрежите на друг рибар, който е хванал много риба. В някои селища като Ахтопол пък жената на риболовеца-куцузлия омесва сладка пита, намазана с мед, наречена „Фанаропита“, която носи тайно в лодката и я скрива добре. Тя е посветена на Св. Фанурий, който показвал на хората къде се крие рибата. Питата се изважда чак, когато лодката е вече в открито море, за да се изяде заедно от целия екипаж. Възможно е също самият несполучен капитан (куцузлия) да внесе пита, омесена от жена му, и да я изяде скришом от другите, като всеки ден отчупва по парче от нея. Това се прави отново, за да се покаже рибата и да започне да влиза в мрежите.

Рибарски обичаи при слаб улов

При много слаб улов пък се отрязва парче плат от роклята на „несарандисана“ жена, родилка до 40-ия ден, и то се връзва за мрежите, „за да пукне дяволът“, който пъди рибата. Може да се отреже също конец от дрехата на бременна жена, но без тя да разбере, и да се носи при влизане в морето. При рязко и неочаквано спиране на улова всички рибари взимат от църквата голяма икона и я потапят три пъти в морето с думите „Христос вади рибата“.

Рибарски обичаи за укротяване на морските бури

Рибарски обичаи и обредните практики
© Екатерина Иванова

Разпространени са и практики за укротяване на морските бури. Когато времето рязко се влоши, рибарите трябва три пъти да потопят в морето иконата на Св. Никола – техният покровител. Те обещават още, че когато излязат на брега ще запалят свещ пред образа му в църквата. Капитаните на големи платноходни кораби пък обещавали на светеца дарове, а някои дори строели или поправяли негови храмове и параклиси. Жените също имат голяма роля при обредите са укротяване на бурите – те могат да хвърлят жито срещу вълните (Никулден), да оставят първото боядисано яйце на Великден на брега, да хвърлят в морето цветя, набрани още на Кръстовден, както и да се молят пред иконите на светците. Разпространено е да се изнесе метален съд от къщата, който се използва за готвене на огън, и да се върти в специфични кръгове, като много се внимава да не се наклони, защото тогава лодките на мъжете могат да се обърнат в морето.

Риболовните мрежи за новия сезон пък започват да се плетат само в понеделник, а вторник се счита за много лош ден. Самите мрежи не трябва да се прекрачват от никого – нито когато се плетат, нито когато се поправят или сушат. При влизане в морето те се надиплят в лодката от човек с късмет – който има добър улов, много деца, добро семейство и благ характер. За мрежите се завързва също и връзка босилек, запазена от Кръстовден.

Рибарски обичаи при построяването и освещаването на нова лодка

Има обредни практики и при построяването и освещаването на нова лодка. При строеж във вълнореза се поставя златна пара, като нейното място трябва да знае само стопанинът. В предната част на карината (основната греда на плавателния съд) се заколва черен петел, чиято кръв трябва да облее добре гредата и да я оцвети. На мястото, където е заклан, се издълбава кръст. В носовата част на плавателния съд често се вгражда икона на Св. Никола. При освещаване в носа на лодката се счупва бутилка вино или се заколва животно, с чиято кръв се напръсква цялото корито. Има поверие, че сянката на животното остава в лодката, а рибарите можели да чуват гласа му и да гадят по него. Ако звуците наподобяват петел, времето на следващия ден ще е хубаво. Ако се чува просто скърцане, това вещае лошо време. Месото от закланото животно се готви на курбан и се изяжда от всички присъстващи.

Добри или лоши знамения

Като цяло много неща се считат за добри или лоши знамения. Добри са някои сънища (например пиенето на вино на сън), срещи с даден човек (с пълни ръце, пълни съдове или пълна кола), чуването на шумове или звуци (скърцания, наподобяващи щурец). Добре е, ако красива жена стъпи върху мрежите. За лоша прокоба се счита, ако по пътя към лодката рибарят срещне жена, черна котка или поп. В такъв случай не се влиза в морето в същия ден. Ако с мрежите се изтегли водна змия, рибарят не ловува повече на същото място до края на сезона. Лошо е още, ако рибарят намери в лодката си забравена и вмирисана риба. Ако в семейството през годината има смърт, това се счита за знак за неуспех през целия сезон.

Рибарски забрани

Има и много забрани, които хората трябва да спазват. Например, не трябва да се ловува във вторник и петък. Не трябва да се пресича пътят на човек, тръгнал към лодката си, затова сутрин жените не излизат от къщите си, докато всички мъже не влязат в морето. Докато рибарите не се приберат, от къщата не трябва да се изнася нищо. В лодката не се допуска мъж, чиято жена е бременна или е лехуса (до 40 дни след раждането). Такъв рибар ловува сам (Ахтопол, Царево). Лехуса не влиза и в рибарските къщи по време на сезона. Ако се наложи, тя трябва да държи през цялото време дилаф от огнището. В рибарска лодка не се свири с уста и не се пее, не се разменя хляб, сол или сапун с други лодки или между семействата. След залез слънце между къщите не трябва да се дава и оцет. Първата риба не трябва да се продава, а се прави на курбан. Също така не се реже опашката и не се дава на бременна жена.

Обредите се извършват през целия сезон, а през годината се почитат различни празници – Васильовден, Йордановден, Кукеровден, Трифоновден, Еньовден, Димитровден, Кръстовден и най-вече – Никулден.

Рибарски обичаи и обредните практики

Никулден е най-големият празник на всички рибари и моряци, както и за семействата им. В навечерието му възрастните и почитани жени обхождат селището и събират жито от всички рибарски и моряшки къщи. То се сварява в къщата на някой уважаван риболовец, който е известен с добрия си късмет. Върху житото се рисува с канела или ситна захар и после се носи за освещаване в църквата. Раздава се по всички домове за помен на загиналите в морето. Приготвят се още венци от бръшлян, които се хвърлят във водата със същата цел. На този ден никой от рибарските и моряшките семейства не работи, не се влиза в морето, а лодките се украсяват със зеленина. Задължително се яде риба. На този ден свършва есенният риболовен сезон, разделят се пайовете (дяловете) и се прави курбан.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz