реклама в царево.инфореклама в царево.инфо
реклама в царево.инфореклама в царево.инфо
реклама в царево.инфореклама в царево.инфо

Не е богат този, който има голяма къща, а този, който има голямо сърце. Доказателство за това са семейството творци Красимир и Мария Слабакови, които са избрали да споделят хляба си с жителите на странджанското село Фазаново. В техния случай метафоричният израз е използван в напълно прекия си смисъл, тъй като двойката наистина споделя хляб с тридесетината души, постоянно населяващи селото.

Красимир Слабаков е известен със своите дърворезби както у нас, така и в Щатите. Той е по-големият син на актьора Петър Слабаков от първия му брак. Работил е дори в дома на известния дизайнер Джани Версаче, но днес е избрал да твори своите скулптури и дърворезби във Фазаново. Негова изработка са и паната и дърворезбата в ритуалната зала на читалище „Георги Кондолов” в гр. Царево. Съпругата му Мария пък е художничка, изработва и ювелирни произведения.

Хлябът им не е предназначен за препродаване, нито за подаване в християнския му смисъл, нито пък за раздаване на бедните. Както изрично е отбелязано върху специално изработения му етикет, той е направен за споделяне. Защото по-важното, което се споделя чрез него, не е насъщния, а добрината.

С типичното за хора на изкуството чувство за хумор семейство Красимир и Мария Слабакови са избрали да поднасят споделения хляб в опаковка, върху която е отпечатана част от разказа на Чудомир „Старият вестник”.

Красимир и Мария Слабакови - семейството творци, които споделят хляба си със село Фазаново

Причината Слабакови да се впуснат в одисеята по доставката на хляб за фазановци е заветът на майката на Красимир – Стефания, или Чечи, както всички са я знаели. Старините си тя прекарва именно в селото и нейно е било желанието хлябът да достига до всеки дом. А снабдяването е трудно, тъй като най-близката фурна се намира на 15 км – в Царево. Семейството го купува оттам, опакова го и го доставя до селцето. Пътят до града, който и без това е лош, тесен и със завои, през зимата става изключително трудно проходим. Красимир е вдъхновен за делото си и от кметския наместник на Фазаново Марин Костадинов, който се е случвало собственоръчно да разчиства улиците и да разнася пеша хляба на постоянните жители, които са вече на преклонна възраст. Местните пък типично по странджански се отблагодаряват за жеста с дребни подаръци – домашни яйца, зеленчуци от градините си и т.н.

Не знаем дали старият вестник е пеницилинът на българина, както Чудомир твърди в своя разказ, но добротата и човещината със сигурност могат да са панацея. Красимир и Мария Слабакови се надяват тяхната постъпка да докосне сърцата на повече хора, тъй като според тях в България има много финансово обезпечени хора, за които подобен разход би бил нищожен, но пък в очите на получаващите насъщния жестът е огромен. Семейството мечтае хлябът навсякъде да стане споделен, или ако не навсякъде, то делото им да се разпространи поне в странджанските села.

Оставете коментар

avatar