Вчера се навършиха 83 години от обявяването на първия резерват в България – „Силкосия“. Това е станало на 29 юни 1933 г. с царски указ № 8485. В мотивите за това решение четем:

…поради особено ценните и редки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище…

Резерват „Силкосия“ е най-старата защитена територия в България.

Днес първият български резерват е разположен на 3960 площ между странджанските села Българи и Кости. В него са установени 260 вида висши растения, което е 22 процента от странджанската флора. „Силкосия“ и днес съхранява най-типичните реликтни горски екосистеми от източен бук и източен горун с подлес от лавров вид от южноексински видове – зеленика, вълче лико, лавровишня, джел, пирен, калуна, пираканта, мушмула, тамянка, странджанска боровинка. Растителното богатство на резервата „Силкосия“ е значително. Особен интерес за странджанската флора представлява наличието на голям брой терциерни реликти. В резервата са установени 16 реликтни вида и 3 ендемични растения.

Резерватът е трайно защитен и е в добро здравословно състояние. Резерват „Силкосия“ представлява интерес и е посещаван от голям брой туристи по строго определен маршрут.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz