Пясъчната лилия – кралицата на цветята

Всяка година, в разгара на лятото, сред нажежените пясъци разцъфтява едно от най-красивите цветя – пясъчната лилия. Латинското името на вида (Pancratium maritimum L.) има старогръцки произход и означава морски борец, но хората са му дали далеч по-красиви имена – морски нарцис, кралицата на цветята или лилията на св. Никола.

Пясъчната лилия е многогодишно луковично растение, терциерен реликт от семейство Amaryllidaceae (Кокичеви). Листата и са дълги до 50 cm, линейни, плоски, развиващи се при основата на стъблото. Стъблото е високо до 60 cm и носи съцветие от 5 до 10 едри снежнобели цвята с приятен, екзотичен и много фин аромат. Цъфти юли-август.

Тайната за оцеляването на пясъчната лилия сред сухите и горещи пясъци се крие в нейните корени. Те са луковици, които при младите растения са по-близо до повърхността, а при възрастните са много по-дълбоко, до 1 м. В основата на всяка луковица се развиват специални свивателни корени. Те растат до известна дълбочина, след което се захващат здраво. После корените започват да се навиват спирално и да притеглят луковиците все по-дълбоко докато достигнат влажния слой. Друг интересен факт е, че солената вода не пречи на развитието на растението, дори обратното. Учените са открили, че семената на пясъчната лилия имат по-висока кълняемост при поливане със слабо солена вода. Семената на пясъчната лилия се появяват през септември и са пълна противоположност на красивите бели цветове. Те са черни, кръгли или многоъгълни. Много леки са и се разнасят от вятъра. Нямат период на покой и съвсем малко влага е необходима за покълването им. За съжаление малка част от растенията преживяват. Пясъчните лилии, които порастват от дъщерните луковици са по-издръжливи, затова и по дюните растенията не са равномерно разпространени, а са струпани на туфи.

В Европа пясъчната лилия се среща в някои страни по Средиземноморието, на Балканския п-в и в Западен Кавказ. У нас обитава крайбрежните пясъци и дюни при Силистар, Царево, Китен, между Приморско и Перла, устието на р. Ропотамо, Аркутино, Каваците и Иракли, където е пренесена. Популациите са силно фрагментирани. На някои от местата е многочислена, но като цяло в България пясъчната лилия е представена с ограничен брой индивиди. Затова видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга. Отъпкването и брането от туристите, както и застрояването на пясъчните ивици са основните заплахи за пясъчната лилия.