Начало История Легенда за основаването на Ахтопол

Легенда за основаването на Ахтопол

1205
0
Легенда за основаването на Ахтопол
Древно изображение на Зевс - царят на боговете.

Посейдон пристигнал пръв на Олимп за съвета на боговете, придружен от синовете си. Когато отишъл при Зевс, синовете му приели човешки образ и най-красивият от тях бил Делфин.
Разхождайки се, те видели на една осветена и стоплена от слънцето поляна три девойки да се люлеят в три златни люлки.
Делфин се доближил до едната, усмивката на която греела като слънце, и моментално стоплила сърцето му.

– Коя си ти, красива девойко? Най-красивата от всички и най-милата на Олимп.
Като се усмихнала отново, девойката му казала:
– Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?
– Делфин – син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя.

Така, от искрата на запознанството, пламнал огънят на една голяма любов.

Свенливо момъкът помолил баща си да я поиска от Зевс за негова жена.

Гръм и мълнии разтърсили Олимп като чул за това Зевс и изгонил сватовниците. Помръкнали лицата на двамата млади. Разделили се, но любовта им не угаснала.

Дни и нощи Делфин се мятал из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнеели и се биели в скалите край брега. Моряците не смеели да влязат в това море и го нарекли Аксейнос Понтос (Негостоприемно море).Агата по цял ден седяла в покоите си и плачела за първата си любов. Вечер излизала навън и разговаряла с луната и любимата си птица – кукумявката.

Всеки ден Делфин изпращал по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщали без вест от нея. Изпратила и Агата любимата си птица Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него. Долетяла кукумявката край брега на морето, кацнала на крайбрежните скали и започна да зове Делфин с всичка сила.

– Защо така крещиш, зловеща птицо? – Чу тя глас да идва от морето.
– Кой си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам.
– Аз съм Делфин. Горко ми?
– Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката й не се побират на Олимп.
– Ще я открадна?
– реши Делфин. – Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя приспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето.

Така и станало. Майката на Агата – Хера, която познаваше земните и божествени билки, намерила и сварила настойка от приспивно биле и като го наляла във виното на Зевс, той заспал дълбоко и спал дълго.

Агата целунала благодарно скъпата си майка и полетяла с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон. На скалата, където била кацнала кукумявката, блестял дворец от мрамор. В него въвел Делфин своята любима.

Събудил се Зевс и като разбрал измамата, изпратил палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца. Когато пристигнали палачите, видяла ги кукумявката макар да било нощ, и закряскала зловещо и предупредително.

Събудил се Делфин, упоен от любовта на Агата, и събрал свитата си. Пренесъл любимата си в лодка, а палачите примамил до морето. Боят бил жесток, но победил любовта.

Заживели щастливи Делфин и Агата. Народили им се много деца и създали град. Нареколи го Агапи-полис (град на любовта). Най-почитана в този град, между птиците била кукумявката Агао – символ на щастието.

Слънцето кротко галило с лъчите си сините води на морето и то нежно целувало с укротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплували от бряг до бряг, разперили платна като бели чайки, а моряците с благодарност нарекли това море Евксинос понтос (гостоприемно море).

Оставете коментар

avatar