Черно море се превръща в блато
Черно море е болно, то се задъхва и неговата самопречиствателна способност вече не може да го спаси от грубата и безотговорна човешка намеса.

Какво се случва с нашето Черно море от няколко десетилетия насам?

Явлението се нарича еутрофикация и е най-голямата заплаха за живота под водата. От населените места и големите реки в морето се вливат все по-големи количества фосфати и нитрати – от битовите отпадъчни води, от някои производства и от селскостопанските торове от водосборната област. Това предизвиква масово развитие на макроводорасли и микроводорасли /фитопланктон/. За последните 30 години тази биомаса е нараснала повече от 10 пъти, появиха се и някои непознати досега видове. Водораслите бързо изчерпват кислорода от водата и измират. След като се утаят на дъното, те започват да гният, а в тях се развиват анаеробни бактерии, които произвеждат сероводород, който убива живота в крайбрежните води.

Бавно, но необратимо, кристалното ни преди години море се превръща в мътно блато, чието дъно е посипано с тиня. Живите водорасли също са посипани с тиня. Бистра е водата само в най-плитките (до 2-3 м) крайбрежни води, където достига достатъчно кислород от атмосферата. Към проблемите на Черно море трябва да добавим още прекомерният улов, бракониерството, дънното тралене, пренаселването на крайбрежието, климатичните промени…

Морето е болно, то се задъхва и неговата самопречиствателна способност вече не може да го спаси от грубата и безотговорна човешка намеса. Десетки видове риби напълно изчезнаха от нашето море, а запасите от другите видове намаляха 10-15 пъти. Рибарите все по-трудно изкарват прехраната си, мрежите им се пълнят с тиня и медузи, вместо с риба.

Черно море е най-затвореното континентално море в света (само тесният Босвор го свързва със световния океан и то не директно, а през други, също така замърсени морета) и е начело на списъка на застрашените от гибел морета. България не може да се справи сама със спасяването на Черно море. Но може да бие тревога и да потърси помощ от Европейския съюз, от различни фондове и организации, ангажирани с опазването на природата, от цялата международна общност. Докато не е станало непоправимо късно.

Валентин Василев е роден на 7 октомври 1952 година в София. През 1978 година завършва Висшия институт по архитектура и строителство, а след това и журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“.
Василев се включва в политическия живот като представител на Независимо сдружение „Екогласност“, част от СДС, и от 1991 година е избиран за народен представител в четири парламента. През 1991-1992 година е министър на околната среда в правителството на Филип Димитров, а през 1997-1999 година е министър на търговията и туризма в кабинета на Иван Костов.
Председател е на неправителствената организация Българо-германски форум, бивш председател на българска федерация по ски.
Източник: wikipedia.org

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz