Начало Новини от Царево и региона Инвестиционни стратегии и бизнесмодели за устойчиво развитие на Странджа

Инвестиционни стратегии и бизнесмодели за устойчиво развитие на Странджа

12
0
Природна забележителност Странджански дъб - местност Свети Илия
снимка: Green Corridors

Инвестиционна стратегия за тройна устойчивост

Инициаторите за учредяването на Бургаската асоциация за екологичен и селски туризъм още през 1995 г., определиха, че нейната основна дейност е инвестиционна в широкия смисъл на понятието инвестиция. Мисията на БАЕСТ е да работи за самоорганизиране на хората от селските райони и за превръщането им в инвеститори. Заедно да поемат повече отговорност за своята съдба, като предложат на широкия свят интересни стоки и услуги. Дейността на Асоциацията е насочена към бъдещето. Помага на хората от Странджа заедно да се подготвят, за да направят верен стратегически избор и организирано да се включат в дейности, свързани с екологичния и селския туризъм. Само ежедневните усилия на хиляди инвеститори от селата могат да превърнат Странджа в привлекателна туристическа дестинация.

За да се постигне устойчива ефективност на инвестициите в Странджа е нужно да се оптимизира структурата на капитала. Трябва да се гарантира възпроизводството на всички видове капитал. Важно е структурата на капитала да се анализира в няколко аспекта: според вида и величината на капитала, според формите на собственост, според неговия произход, каква е връзката на собственика с територията, според подвижността на капитала. Ниската ефективност на инвестициите, а оттам бедността и ерозията на обществото, се дължат на силните позиции на политическия и на финансовия капитали. Растежът, чрез взаимното превръщане на тези два вида капитал застрашава не само устойчивостта на икономиката, но и бъдещето на обществото и природата. Този растеж е за сметка на възпроизводството на другите видове капитал – физически, природен, социален, човешки, културен, институционален. За постигане на тройна устойчивост в развитието на Странджа е съществено важно да има баланс в цялото многообразие на днешните вложения за бъдещето, за да се осигури обществено полезна заетост на всеки човек.

Нужно е да се инвестира повече социален капитал!

Преодоляването на дефицитността на социалния капитал ще има решаващо значение за бъдещето на Странджа, за устойчиво развитие на туризма и за засилване на конкурентоспособността на територията. Инвестира се социален капитал, когато се укрепва взаимното доверие между хората и институциите, когато се развива способността на местните общности за самоорганизация и самоуправление, когато се усъвършенства умението на хората за сътрудничество. От степента на развитие на тези способности на хората ще се определя мястото, което Странджа ще заеме в световната класация. Странджа ще излиза напред, ако странджанци се научат да работят заедно, да създават свои мрежи, да се включват и да работят в регионални, национални и глобални мрежи. Без желание и умение за самоорганизация и за ефективно сътрудничество, невидимата ръка на пазара ще ги наказва, ще ерозира общностите, ще засилва неустойчивостта в обществото. Дейността на БАЕСТ е била насочена да се развиват тези умения, за да се постига положителна синергия.

Положителната синергия-основа на конкурентоспособността на Странджа

Асоциацията си постави голямата задача: Положителната синергия от съчетаването на дейностите в Странджа да се утвърди като в основен специфичен ресурс за постигане на конкурентоспособност. Повече от две десетилетия тази задача е поставена в центъра на инвестиционната стратегия на Асоциацията. Положителна синергия има, когато съгласуваната работа дава по-добър резултат, отколкото работата на всеки един от участниците поотделно. Синергиен ефект има, когато партньорите си взаимодействат добре и усилията (както и външните или страничните ефекти от дейностите) им се допълват или увеличават благата на всички. Синергия има, когато всеки се стреми да подобрява резултатите на другите участници. При добро съчетаване повечето от дейностите в Странджа-Сакар могат да подобряват резултатите си взаимно. Градинарят да работи така, че да осигурява качествена храна и да опазва пчелите на пчеларя, които са негови безплатни работници.

Решението на тази задача изисква задълбочено да се изследват страничните и последващите ефекти от всяка дейност. Добре да се осмисли принципът на Парацелс, който е частен случай на закона за преминаване на количествените изменения в качествени. Според дозата веществата може да са неутрални, да лекуват и да убиват. Но освен дозата, трябва да се отчитат и наследствени особености, лекарствена несъвместимост и други фактори, които могат да превърнат лекарството в отрова. Подобен подход трябва да се прилага при планиране на новите дейности в Странджа. Защото в зависимост от местоположението, релефа, инфраструктурата, традициите и създадените вече предприятия, инвестициите за нови дейности може да донасят и да отнасят богатство.

Инициаторите за приемането на тази задача се стремят успешно да съчетават рационалния и емоционалния подходи, когато се говори и работи за синергия, за инвестиции в социалния капитал, за доверие, за сътрудничество и за самоорганизация.

Когато се тръгва от рационалния подход се приема, че централно място в съвременната научна картина на света заема еволюционно-синергетичната парадигма. Приема се, че за бъдещето на Странджа от тази картина, особено важни са знанията, насочени за откриване и прилагане на общите принципи на еволюцията, като коеволюция и на организацията, като самоорганизация.

Възможно е да се приложи емоционален подход, защото с него можем да приемем и да актуализираме важно културно наследство. Странджа е родината на исихазма, който е важен етап в развитието на идеята за самоусъвършенстването на човека и на обществото. Учението за синергията, като богословско учение се доразвива и актуализира в гората на Странджа. В манастирите на Странджа и Сакар се срещат и взаимно се обогатяват и оплодотворяват идеи, идващи от различни посоки на света.

Като разумно се съчетават рационален и емоционален подход може да се смени посоката на интересите и това наследство да се разглежда като културен капитал, който се инвестира за успешно бъдеще на Странджа. Да се инвестира достатъчно социален, културен и човешки капитал, за да се превърне Странджа в родина и център на синергийната икономика. Важно е подобен подход да се приложи за цялото културно наследство на Странджа.

Да се открият странджански ресурси за глокализация

Да се създадат по-добри условия за повече вложения в местния културен капитал. Достатъчно внимание и средства, за да се възпроизвежда разширено и устойчиво. Така хората в Странджа да отговорят на най- важното предизвикателство на съвременността: опазване на биологичното и на културното разнообразие.

Верният отговор е: Чрез глокализация да се противодейства на хомогенизацията, да се съхрани идентичността на хората и територията в условията на глобализация. Главното в стратегията за глокализация е, местните общности да бъдат субекти, а не обекти. Хората от Странджа да развият умение да привличат и да използват глобалните пари за постигане на своите цели, а не да бъдат само средство за постигане на целите на глобалните пари.

Възможно ли е да се подобри Странджа?

Изречението на Стивън Тулмин, което поставихме в началото, е по повод съпоставките, които той прави, както между подходите при изграждането на военните лагери от гърците и римляните, така и между философията на английските и френските паркове – градини.

Според нас при проектиране на бъдещето на Странджа е по-добре да се приложат идеите на английския градинар от ХІХ век Ланселот Браун, който имал навика да обикаля и да се взира в полетата, обграждащи имението на клиента му, търсейки да открие, да види къде и в какво отношение гледката, която те предлагали, показвала по неговите думи, „възможност за подобрение”. За Браун Възможността, както той все още е известен, задачата на градинаря не е да налага на градината модел, на който тя не се поддава, а да вземе нещата такива, каквито ги е намерил, и да ги подобри, доколкото е възможно.

В контраст с този подход френските градинари изоставят съществуващите модели на прородата и ги заместват с предварително изработен план (план a priori, тъй да се каже), при който няма възможност да се открие какви растения са заемали тази площ. Когато анализираме миналото и търсим пътя към бъдещето е добреподобно на Тулмин да си задаваме въпроса: „Дали пътят на мъдростта е да направиш компромис с природата и да използваш по най-добрия начин съществуващите вече неща? Или трябва да изчистим повърхността, да изхвърлим природата и да започнем от нищо? Революционният геометрически рационализъм с сблъсква с баналния, „занаятчийски” реформизъм: теоретичните предписания се противопоставят на вслушването в пулса на нещата.”

За ролята на колибарството

Струва ми се, че съществен недостатък на много разработки е липсата на оценка на значението на модела на колибарството, не само за развитието на животновъдството и земеделието, но и за цялостния поминък на хората от селата. В най-голяма степен това се отнася за Вътрешна Странджа, но има значение за цялата територия.

Странджанското колибарство е обществена форма, появила се в резултат от особен път на развитие на местните общности, определен от местоположението и релефа. Колибарството е специфичен за вътрешна Странджа начин за взаимодействие на обществото и природата, на усвояване на природата предимно с биологически средства за производство. Странджанското колибарство е особена утвърдена във времето форма на приспособяване на местния човек към средата, характеризираща се с голямо разнообразие на релефа и произтичащите от него разпокъсаност и разпръснатост в гората на пасища, ниви и ливади. Най-съществена е ролята на колибарството в кръговрата на веществата, за формиране на биоразнообразието и на околната среда. Интересно е да се изследва как странджанските колиби районират землищата на селата, като културни пространства и как са поемали част от функциите на селата.

Вероятно Лисицата на Екзюпери ще обясни на Малкия принц, че колибите в Странджа са се появявали в процеса на усвояването на Природата и при взаимното опитомяване на странджанци с околното среда на определени местности. Местата, поляните, тревите се делят на диви и питомни. Овцете на колибаря са основен фактор на опитомяването, на подобряването на околната среда. Като пасат тревата овцете събират и концентрират (наторяват) в определини територии (ниви и каби) органичното вещество от цялия район (пасищата) на колибата. С колкото по-малка част от (продукцията) веществата, която излиза на пазара, извън района на колибата, се осигуряват необходимите за възпроизводството приходи, толкова колибарския модел на стопанство е по-ефективен. Добре е, ако в един ден джелепите от колибата вземат произведеното месо (агнета, ярета, кочове, мари …). По-ефективно е, когато млекото, вместо да се носи всеки де на мандрата се преработва на място в сирене и клиентите идват да вземат каците със сирене от колибата. За унищожаването на колибарството, а заедно с това и на животновъдството и земеделието в Странджа, има много причини, но основната е засилващата през последните векове тенденция на специализация и концентрация на дейностите. Очевидни са резултатите от опитите да се обработват нивите и да се запазят кошарите през периода на ТКЗС, ДЗС и АПК. Колибарството бе ефективно, когато хората, воловете, семената и торовете се отглеждаха или произвеждаха на колибата. Не може да бъде ефективно животновъдството и земеделието в Странджа, ако трябва да предлага продукцията на глобалния пазар за масовия потребител, ако овцете са концентрирани в населените места и се хранят с фуражни смески от Бургас, ако трактористите и тракторите всеки ден пътуват от селата до нивите.

Има ли бъдеще странджанското колибарство?

Въпросът е има ли вече и ще се появят ли нови технически, технологически, икономически, социални и правни предпоставки за възраждане на колибарството в Странджа.Назрели ли са вече условията за ново усвояване и опитомяване на разпокъсаната и разпръсната територия на Странджа. Има ли вече клиенти, които са готови да тръгнат по колибите, за да получат на място, като туристи основната част от продукцията на земеделието и животновъдството.

Има няколко основания да се насочваме отново да обсъждаме потенциала на колибарството. Първото ще го представим с едно определение Жак Атали от „Речник на ХХІ век: „ЛУКС – Няма да бъде вече в натрупването на предмети, а в свободата на използването на времето, във възможността да избягаш от другите, от задръстванията, от промискуитета. Привилегия да бъдеш сам, да късаш връзките, да имаш достъп до реалното, до опитността, до цялостността, до автентичното, до истинното, до своята собствена мярка. Знапред ще се проявява по-скоро в услугите, в местата за почивка, за лечение, за образование, за дегустация, за развлеение.”

Второто е, че в резултат на глобализацията става възможно привличането на вниманието на потребители към интересни продукт в интересни места в глобален план или разширяват се възможностите да се осъществи глокализация. Интернет позволява разпръснатите в множество страни, на далечни разстояния потребители на един продукт да се свържат и обединят. Глобалната мрежа стимулира разнообразието като насърчава инициативни производители да достигнат пазара.

Третото е, че с тенденцията за демасовизация и за индивидуализация на продуктите и услугите, вече започват да се произвеждат и да се предлагат икономични технически средства, които ще възродят някои традиционни производствени технологии. Създават се технически и технологически възможности ефективно да се организират производства в малки колибарски обеми.

Изводът е, че на основата на иновациите и глобална конкуренция се разгръщат процеси на глокализация, на глобално утвърждаване на местното. Създават се нови възможности за разнообразяване на продукцията, чрез използването на различни средства, при различни терени, в различни условия.

За програмите и за състоянието на общностите

Има ли необходимост от нови програми и стратегии за Странджа. Много от заинтересованите по темата са убедени, че по брой на стратегии, програми, планове и проекти за развитие, съпоставени с броя на населението, районът на Странджа вероятно е на първо място в света. Ако броя на тези документи се вземат в отношение към броя на хората, които знаят за тях или са добре запознати с тяхното съдържание, величината ще е още по-впечатляваща. Независимо от това изобилие на програмни документи все още липсва анализ и сериозна дискусия за положителните и отрицателните резултати от различните програми и проекти за развитие на Странджа. Повечето са безсубектни и вместо споделена визия и представа за бъдещето на селата се представят картини от миналото на Странджа. От много стратегии не се вижда пътя към бъдещето, както на регионално, така и на общинско и селищно ниво. Поради тези слабости много от проектите са с неустойчиви резултати и незадоволителен синергиен ефект, а някои с безпоследственост.

Заедно с Ортега-И-Гасет ще приемем твърдението на Ренан, че най-съществено в определението за общностите е общия проект за бъдещето. Общността е ежедневен плабисцит за бъдещето. Състоянието на регионалната, общинските и селищните общности в Странджа показват, че на регеионално, общинско и селищно ниво все още не са създадени стратегии и програми, които да укрепват единството и да мобилизират енергията на хората.

Повечето програми и стратегии, изготвени по различни проекти, не са добре интегрирани с плановете за развитие и с устройствените планове на общините, областите и региона. Най-яркото доказателство за това е дългата история на съгласуването и приемането на Плана за управление на ПП „Странджа”.

Очевидно има необходимост от сериозен анализ на промените, които настъпват, както в сферата на производството, така и в организацията на пазарите. Променя се мястото и ролята на човека във възпроизводствения процес. Създават се технически средства за по-тясно въвличане на потребителя в дейностите на производителя, защото се увеличават възможностите да се съобразяват с неговите изисквания.

Динамиката на промените във всички области на живота показват, че не може да има универсален модел за успешна развитие, валиден за всички времена, но едни или други елементи на чужд опит винаги могат да бъдат използвани, ако добре са съчетани със специфичните местни условия. Успехът на стратегията често пъти е резултат от неповторима комбинация на специфични за момента благоприятни условия, разумна икономическа, институционална, социална и друга политика, удобно или подходящо за ситуацията местоположение и случайно съвпадение на подкрепящи обстоятелства. Успешната стратегия може да бъде обяснявана със задна дата, но е малко вероятно без сериозна актуализация да бъде повторена отново успешно.

Инициативата за Европейска програма за Странджа-Сакар

Общото събрание на Бургаската асоциация за екологичен и селски туризъм, проведено на 14.11.2013 г., оцени като много тревожни тенденциите в развитието на Странджа и Сакар. От една страна, територията става обект на повече внимание на институциите, медиите и обществеността в България и в Европа поради нарастващото общоевропейско значение на буферната зона между Европа и Азия. От друга страна, все повече се ограничава капацитета на субектите от територията да отговорят на потребностите на развитието и на очакванията на институциите и обществото. Стогодишната тенденция на изтичане на хора и капитали, на упадък на селищата и на ограничаване на стопанските дейности в землищата вече преминава критичните граници, след които местните общности не се възпроизвеждат, приемствеността в културата се загубва, промените в биоразнообразието стават необратими. След разпадането на селищните общности и изтегляне от територията на третия граждански сектор, в нея се открива простор за действия четвъртия престъпен сектор. Липсата на жизнеспособни общности от местно население от двете страни на границата трудно може да се замести от технически съоръжения. Добрите огради правят добри съседи, но Странджа-Сакар е не само ограда между ЕС и Турция, тя е фасадата на ЕС на най-големия кръстопът в света и затова стопанисването на тази територия е съществен елемент от Комуникационната стратегия на ЕС.

Събранието на БАЕСТ възложи на УС на Асоциацията да формира коалиция, която да предизвика повече внимание и средства за устойчиво развитие на селата край границата, чрез подготовка и осъществяване на трета европейска Програма за Странджа-Сакар. Първата стъпка да бъде задълбочено осмисляне на резултатите от досегашните опити за стопанско и културно въздигане на този край. Защото инициаторите от БАЕСТ приемат, че „истинското богатство на човека е богатството на неговите грешки”, че разумните изводи от досегашните неуспешни програми и проекти, които убедително потвърждават значението на територията, ще са важна част от инвестицията, като полезни уроци за осъществяване на новата програма.
В изпълнение на решението на Общото събрание на Асоциацията УС на БАЕСТ се обърна към Кметове и Общински съвети на общините от Странджа-Сакар, към политически партии, организации на граждани и бизнеса с покана да участват в изготвяне на Предложение до Европейския Парламент и Европейската Комисия за създаване на Европейска програма за интегрирано планиране и управление на Странджа-Сакар.

Предложихме основната цел на Програмата да бъде определена така: използване на интердисциплиналното научно знание и разпръснатото местно знание и опит на хората от територията за създаване и утвърждаване на синергиен модел за съчетаване на дейностите по опазване на границата, по осъществяване на митнически, здравен, растителнозащитен и ветеринарен контрол, по стопанисване на биоразнообразието в местообитанията, с развитие на животновъдство, земеделие, горско и водно стопанство, преработващи дейности и туризъм в буферната зона между България (а може и общо с Гърция) и Турция.

Конкретната цел на Програмата за следващия (2014 – 2020) планов период да бъде: подкрепа за самоорганизиране на хората заинтересовани от бъдещето на селата край границата, привличането им за участие в изготвяне „отдолу-нагоре” на Синергийна стратегия за развитие на Странджа-Сакар и на проекти за нейната реализация, чрез включването им в дейности за ефективно стопанисване на територията, съобразно потребностите на България и ЕС. Опитът на Дружеството за защита на природното и историческото наследство на село Бръшлян „Бръшлян” за самоорганизиране и за включване в дейности, свързани туризма е доказателство за осъществимостта на предложението.

* Статията се базира на доклад изнесен на Семинар “Нови възможности за устойчив туризъм в трансграничния регион Странджа“ на 16.10.2016г в град Царево – Българо-германски център за професионално обучение, организиран от Младежко сдружение ВЕРДИКО в рамките на Проект „Уникалната природа на Странджа – потенциал за устойчив туризъм“.

Тази публикация е подготвена с помощта на Европейския съюз чрез Програма за трансгранично сътрудничество ИПП България – Турция 2007CB16IPO008. Съдържанието на публикацията е изцяло отговорност на „Младежко сдружение ВЕРДИКО„ и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз и Управляващия орган на Програмата.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz