Начало Новини от Царево и региона Прекомерна сеч, лоша инфраструктура и технологична изостаналост вредят на горите в природен...

Прекомерна сеч, лоша инфраструктура и технологична изостаналост вредят на горите в природен парк Странджа

216
0
Прекомерна сеч, лоша инфраструктура и технологична изостаналост вредят на горите в природен парк Странджа

Тревожни данни за състоянието на горите и добива на дървесина в природен парк Странджа представи д-р инж. Дико Патронов – лесовъд, изследовател, доктор на науките по екология на гората и един от инициаторите за обявяване на защитени местности и резервати в района.
Като основни проблеми той посочва прекомерната сеч, липсата на пътища и съоръжения и технологичната изостаналост на стопанствата. Според изследователя добивът на дървесина е неравномерен – по-голяма е сечта във вековните гори, отколкото в издънковите. В резултат на това в природен парк Странджа са останали едва 2600 хектара вековни гори с подлес от зеленика – общо 3% от всички гори в парка. Неравномерната сеч води и до друг проблем – обезценяване на най-скъпата дървесина и ежегодно увеличение на цената на дърва за огрев за местното население.

В анализа на инж. Дико Патронов се посочва, че от предвидените в плановете на стопанствата 100 км нови пътища са изградени едва 20 км за последното десетилетие. Състоянието на наличната инфраструктура (пътища, въжени линии и складове) е лошо и е една от причините за неравномерната сеч – липсата на инфраструктура възпрепятства достъпа до горите, пречи да се усвоят нови и позволява сеч в едни и същи по-достъпни територии. Създава се впечатление, че състоянието на горите е най-влошено в туристически атрактивните райони. Като пример изследователят посочва изтощаването на източногоруновите и високостъблени гори с висококачествена дървесина в района на ДЛС Граматиково – там за сеч са задействани 30% от източнобуковите гори, 45% от благуновите и 57% от тези от източен горун. Именно това са горите с подлес от зеленика, които са приоритетно значими и привличат хиляди туристи всяка година – от тях са останали 2600 хектара или едва 3% от всички гори в парка. При горите с подлез от странджанска боровинка – застрашен вид, включен в Червената книга на България – положението е още по-трагично: останали са едва 200 хектара.

Прекомерна сеч, лоша инфраструктура и технологична изостаналост вредят на горите в природен парк Странджа
Липсата на инфраструктура възпрепятства достъпа до горите, пречи да се усвоят нови и позволява сеч в едни и същи по-достъпни територии.

Инж. Дико Патронов посочва още, че контролът върху сечта в издънковите и естествените гори е недостатъчен. Издънковите са 27% от общата площ на горите, по-устойчиви са и се възобновяват по-бързо. Въпреки това ползването им е едва 20%, процентът на добита едра и по-стойностна дървесина е едва 4-5%, а основното натоварване пада върху вековните естествени гори, които носят авторитета на Странджа. Общият предвиден процент за добив на едра дървесина в природен парк Странджа е едва 10-12%, което е два пъти по-малко от предвиденото и води до загуба на 1.5-2 милиона лева годишни приходи. Само за сравнение бюджетът на дирекцията към парка е около 200 000 лева. Процентът на добива на дърва за огрев е значително по-голям.

Прекомерна сеч, лоша инфраструктура и технологична изостаналост вредят на горите в природен парк Странджа
Констатирана е трайна и целенасочена практика от дърводобивните фирми да се добиват предимно дърва за огрев с мълчаливата подкрепа на част от горската администрация.

Констатирана е трайна и целенасочена практика от дърводобивните фирми да се добиват предимно дърва [за огрев] с мълчаливата подкрепа на част от горската администрация. В изминалото десетилетие при планирани за добив дърва по стопански планове от 40-60% от добитата дървесина са достигнати 70-80% в отделните стопанства! И това в най-представителния дъбов масив на България и в гори, които сме отглеждали до 140-150-годишна възраст за добив на специална дървесина! Източногоруновите и източнобуковите от тях са включени като приоритетни за защита!, пише в анализа си инж. Патронов. Парите, които се заплащат от горските стопанства за добива на дървесината, и формиращите се ежегодно добри печалби в горските стопанства вероятно не са „достатъчни“, в резултат на което ежегодно се повишава цената на дървата, продавани на местното население, допълва още изследователят.

Според Патронов една от причините за неефективния добив на ценна дървесина е „изостаналостта, привитивизма и технологичната безпомощност“ на дърводобивните фирми. По думите му да се товарят дърва ръчно, да не се използват въжени линии за извоз на дървесината, да се използват стари военни камиони, както и липсата на специализирана техника и складове с трайна настилка против разкалване са признаци на изостаналост. Тези практики оказват отрицателни последици върху състоянието на горите в природен парк Странджа – рушат почвите, водят до осушаване и влошаване на водозащитата, вредят на защитените видове и т.н. Нещо повече – непривлекателните условия отблъскват както желаещите да работят в този сектор, така и туристите.

Прекомерна сеч, лоша инфраструктура и технологична изостаналост вредят на горите в природен парк Странджа
По думите на Дико Патронов да се товарят дърва ръчно, да не се използват въжени линии за извоз на дървесината, да се използват стари военни камиони, както и липсата на специализирана техника и складове с трайна настилка против разкалване са признаци на изостаналост.

Сред изводите, направени от инж. Дико Патронов, са, че такъв технологично рисков и безотговорен към природата дърводобив трябва да бъде забранен, но се отбелязва, че управлението е безпомощно пред този проблем.

Налице е, нерядко, безпомощност за спазване на заложените правила и изисквания в законите и правилниците за стопанисване, ползване на горите и неефективни проверки пред заплахата на фирмите да напуснат дърводобива. Допуска се нискотехнологично предприемачество и техническа изостаналост. Допуска се неизпълнение на технологичните планове и превишаване на ползването. Бяха допуснати тежки кражби на дървесина и нарушения, каквито бяха откритите през 2016 година незаконни голи сечи в частни, общински и държавни гори на територията на парка. Обществена тайна е наличието на зависимости от политически и корпоративен характер, чиято явност е трудно доказуема, пише Патронов, като посочва, че това е проблем за цялата страна.

Прекомерна сеч, лоша инфраструктура и технологична изостаналост вредят на горите в природен парк Странджа
Примитивните начини за добив на дървесина и дърва за огрев оказват отрицателни последици върху състоянието на горите в природен парк Странджа - рушат почвите, водят до осушаване и влошаване на водозащитата, вредят на защитените видове и т.н.

Отбелязваме, че изготвеният от инж. Патронов анализ се базира на данните за последните 10 години, събрани след инвентаризацията на горските територии от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства в село Кости, село Звездец, село Граматиков и в град Малко Търново. Не са коментирани данните от Държавно горско стопанство Царево заради отделянето му в самостоятелен стопански план. Информацията е подробно описана в писмо, адресирано до Изпълнителната агенция по горите, Югоизточно държавно предприятие – гр. Сливен, Районна дирекция по горите – гр. Бургас, дирекцията на ПП „Странджа“ – гр. Малко Търново, до Съюза на лесовъдите в България, както и до „Агролеспроект“ ЕООД и „Пролес инженеринг“ ООД – фирмите, които подготвят новите стопански планове на горските стопанства в Странджа. В писмото си инж. Патронов настоява за намеса от страна на институциите, по-ефективно управление на ресурсите на природен парк Странджа, както и преосмисляне на стопанските планове за следващото десетилетие.

Целият текст можете да прочетете тук.

Повече за д-р инж. Дико Патронов

Дико Патронов е бивш главен директор на Районна дирекция по горите в Бургас.

Роден е в Малко Търново през 1942 г. Завършва Горски техникум във Велинград и Висшия лесотехнически институт в София. Работи в Горско стопанство Малко Търново и в Опитна станция по дъбовите гори – Бургас.

От 1988 година е старши научен сътрудник. Доктор е на науките по екология на гората. В периода 1998-2001 г. е председател на Съюза на лесовъдите в България.

Известен е на обществеността в бургаския край като един от инициаторите и създателите на Природен парк „Странджа“, където полага усилия за опазване на уникалното природно и културно наследство на региона. Дълго време е работил в Дирекцията на парка като главен специалист „Гори и паркова инфраструктура“.

Оставете коментар

avatar