През археологически сезон – 2015г. Община Царево и Министерство на културата финансираха проучването на „Късноантична и средновековна крепост – гр. Ахтопол“. Ръководител на екипа беше д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей при БАН, а участие в разкопките взеха множество доброволци от България, Холандия и Канада. Основната цел на археолозите беше цялостното проучване на северната порта на крепостта Агатополис.

В резултат на двумесечен труд специалистите разкриха външното лице на северната порта, вътрешността на двете фланкиращи кули, антична сграда от периода на Късната римска империя, некропол от Късното средновековие, както и опожарени сгради от началото на ХХ век.

Златна монета на император Юстин І открита при разкопките в Ахтопол

Най-интересна за проучвателите се оказа каменна сграда, предшестваща укрепяването на града. Това опожарено късноримско жилище показва каква е била съдбата на римския Ахтопол в периода на Великото преселение на народите, когато хуни, готи, вандали и други народи започват да опустошават Източната римска империя, след средата на ІV век. Не случайно след тези събития Ахтопол е укрепен с мощна крепостна стена. Сред най-интересните находки са глинени лампи, стъклени съдове, флакони за парфюми, луксозни блюда и множеството монети.

Златна монета на император Юстин І открита при разкопките в Ахтопол
План на крепортната стена на Ахтопол, изработен от Д-р Христо Прешленов, К. Господинов и Ат. Каменаров. С червен пунктир са очертани границите на крепостта. (графика: Сдружение Черноморска Странджа)

При разкопаването на западната кула се установи, че кулата е преправена. Характеристиките на градежа го датират в Късното средновековие. Този бърз ремонт вероятно е отглас от разрушителните нападения срещу Ахтопол от флота на Генуа през 1352г. Доказателство за това са и множеството открити гюлета.

Според археолозите най-важният резултат, постигнат през 2015г. при разкопките в Ахтопол, е стратиграфският анализ, на базата на който с голяма точност се датират строителните периоди на крепостта. Открита е златна монета на император Юстин І (518-527). Монетата е изключително добре запазена, не е била в обръщение, тъй като все още е с производствения си гланц, което означава, че тя е отлично доказателство за изграждането на крепостта в началото на VІ век. Многобройните монети на императорите Юстиниан І (527-565) и Маврикий (582-602) са от втория строителен период – третата четвърт на VІ в. Последните ремонти и преправки на фортификационните съоръжения следва да се датират в средата на ХІV – началото на ХV век.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz