Сдружение „Черноморска Странджа“ – Ахтопол продължава неотклонно да развива и изпълнява своята програма с десета кръгла маса. Тя ще се състои на 27 май в южния черноморски град, а около нея ще седнат историци, археолози и еколози. Мястото на провеждане отново ще бъде хотел „Невен“.
Този път темата ще бъде „Странджа и Одринска Тракия – погледи в миналото и бъдещето“. Кръглата маса се организира и с оглед реализация на основна цел на сдружението: да се опазва, съхранява и популяризира културно-историческото ни наследство на суша и под вода. Целта е да се съдейства за създаването на условия за развитие на културния живот, археологията, историята и специализирания туризъм в района на Странджа и крайбрежната ивица и шелф.
Организаторите са убедени, че културното ни наследство има съществено значение за съхраняване на националната ни идентичност, но също така, то не може да се разглежда единствено в рамките на съвременните географски граници. Хилядолетната история на народите, населявали Балканите, е плетеница от взаимовръзки, културно и политическо влияние.
Участие в срещата са заявили професорите д.и.н. Илия Тодев от Института по история при БАН, д.ист.н. Лизбет Любенова и проф.д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по българистика. Със своите проучвания ще се включи дългогодишния изследовател на Странджа – Стоян Райчевски.
Особено място в историята на района заема бежанската вълна от Одринска Тракия към България. Голяма част от бежанците са заселени в Ахтопол, Царево и Созопол, както и в околните села. На тази тема е участието на историците Иванка Делева и Пламена Кирова от Регионалния исторически музей. В него е представена документална изложба за съдбата на тракийските дружества.
На тема развитието на Странджа, опазването на нейното културно-историческо наследство и природа ще се включи д-р Стефан Пейков. Той ще развие тезата си за създаването на национална програма „Странджа-Сакар 2”.
В експозицията създадена от сдружението „История на котвата” ще гостува до края на месец ноември изложбата „Месамбрия – Месемврия – Несебър” от музея „Старинен Несебър”.
Програма на кръгла маса на тема „Странджа и Одринска Тракия – погледи в миналото и бъдещето“
09.15 – 09.30 ч. – Водосвет от Негово Преосвещенство Агатополски епископ Иеротей
09.30 – 11.30 ч. – Първо заседание
- Проф. д.ист.н. Илия Тодев (Институт по история при БАН) – „Одринска Тракия през Възраждането“;
- Проф. д.ист.н. Лизбет Любенова (Институт по история при БАН) – „Етнокултурен и социално-икономическия профил на Източна Тракия, според „Дневника“ на свещеник Иван Дочев;“
- Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров – „Офицери от Странджанския край в Българската армия и борбите за национално освобождение и обединение 1878-1944 г.“;
11.30 – 11.45 ч. – Кафе пауза
11.45 – 13.00 ч. – Второ заседание
- Стоян Райчевски – „Раннохристиянски мироглед и обредност в традиционната култура на Странджа и Източна Тракия“;
- Иванка Делева (Рег. ист. музей – Бургас) – „Българските бежанци в нашата памет. Истории разказани в музея“;
- Д-р Стефан Пейков – „Програмата „Странджа – Сакар” – поглед в бъдещето“;
13.00 – 15.00 ч. – Обяд
Тел. за връзка с някои от участниците:
Петър Кънев, депутат, председател на сдружението: 0898 680 680
Д-р Стефан Пейков: 0888 437 131
Проф. Илия Тодев, БАН: 0884 355 913
Мисията на сдружение „Черноморска Странджа”
Ахтопол е единствения стар черноморски град, в който развитието на специализирания туризъм изостава в сравнителен план. Сред многото причини за това се нарежда и доскорошното състояние на археологическите проучвания. Те – макар и да доказваха хилядолетната история на крайбрежния град, бяха сондажни, епизодични и несистемни от гледна точка на съвременния туризъм. Оттук произтече и една от основните задачи на Сдружението – да подпомогне това развитие не само чрез идеи и ежегодни научни форми, които биват организирани под формата на „Кръгли маси”, но и чрез конкретни дела. Първото дело на сдружението е музейната експозиция „История на котвата”, а второто предстои да бъде реализирано именно в археологически план.
До 2013 г. археологическите проучвания (на суша и под вода) бяха изяснили, че животът на ахтополския полуостров, околните територии и акватория започва през първата половина на V хил. пр. Хр., като материалите от праисторическите епохи очертават наличието на живот и през бронзовата, и през ранножелязната епоха. Функционирало е и крайбрежно тракийско селище в доримската епоха с прилежащи пристанищни стоянки в южния и в северния залив. То се развива в следващите периоди като градски и духовен център на Източна Странджа (на юг от Маслен нос).
През 2014 г. екипът на д-р Андрей Аладжов направи сериозен археологически принос, тъй като разкри участък от крепостната стена с дължина 32 м, две външни и две вътрешни кули, и проходът на една от портите на късноантичния град. Тези проучвания очертаха необходимостта от предварителни геофизични проучвания на незастроените площи от 7.5 дка пред „Гръцкото училище”.
Наред с археологическите проучвания, които би трябвало да станат ежегодни, е необходимо също така да се предприемат геофизични проучвания в някои перспективни райони около северния залив и някои други територии. Те следва да фиксират обекти в занаятчийския квартал, некрополите и пристанищните структури на Ахтопол. Сдружение е готово да организира и да финансира подводни геофизични и археологически проучвания на обекти в северния ахтополски залив.
Именно подобни системни целенасочени проучвания биха дали добри материали за новостроящия се музей, който следва да се изгради като „Градски исторически музей” на Ахтопол – единствения стар черноморски град, който няма подобен музей.
Оставете коментар