На почти 84-годишна възраст вчера си отиде Веселина Михайлова, поетеса от Ахтопол. Родена през 1934г., тя е личност с голямо значение за развитието на културата в региона, както и за подобряване на условията за незрящите.
По професия е преподавател по български език и литература. Част от живота си прекарва в Казанлък, но се завръща в родния си Ахтопол. Автор е на романа „Ирония на съдбата“ (1993), както и на стихосбирките „За да те има“ (1994), „Звездичке моя“ (1997), „Лирични откровения“ (2003), „Няма нищо по-прекрасно“ (2004), „24 карата злато“ (2008), „Изгубени години“ (2010) и „На тази земя и за нас има място под слънцето“ (2012). Последните ѝ две стихосбирки са представени в родния Ахтопол, съпроводени с рецитал от незрящи от Дневен център за хора със зрителни увреждания към Община Бургас.
През последните години страда от здравословни проблеми, недовижда и ходи с патерици, но въпреки това продължава да твори прочувствените си стихове. Те са посветени на хората със съдба, близка до нейната, а тяхната признателност от вдъхнатия им кураж носи вътрешно удовлетворение на поетесата.
Нейните стихове, написани на Брайл, се използват за културтерапия в Центровете за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания. Дейността ѝ не се ограничава само в писането на стихове, тя е също така радетел за развитие на таланта на хора с увреждания и равнопоставеността им в културния ни живот. Писателят Тодор Андонов споделя, че именно тя го е вдъхновила да пропише. Българският общественик и интернет пионер, роден в Югославия, Вени Марковски, внук на поета Венко Марковски и брат на журналиста и актьор Игор Марковски, споделя в интервю пред проф. Вера Мутафчиева за нейната книга „Историята, населена с хора”, че Веселина Михайлова е била един от хората, отразили се на неговото ранно развитие и на по-нататъшните му търсения.
Приживе Веселина Михайлова завеща всички свои книги – шест стихосбирки и един роман, както и правата над тях, на родния си Ахтопол. Нейното желание и завет е екземпляри от изданията ѝ да бъдат подарявани на български емигранти.
Светла ѝ памет!
МОЙ ГРАД
Ахтопол, мой град на мечтите,
на детството спомен най-драг,
как ярко блестят от лъчите
скалите край морския бряг…
С годините ти не старееш,
младшее с най-кръшния стан.
Ахтопол мой – ти хубавееш
от щастие чудно огрян…
Обичам те аз и не крия –
все нещо към теб ме зове.
Обичам залива, кея, Папия
и топлия пясък край южно море…
Ахтопол, мой град на дедите,
потомци, дошли от Милет.
Ти град остани на мечтите,
уверено гледай напред!
Автор: Веселина Михайлова, от стихосбирката „Изгубени години“, издадена 2010 г.
Оставете коментар