Национализацията през 1947 г. засяга риболовния инвентар, аламаните и таляните на частниците и риболовните кооперации и всичко преминава в ръцете на държавата. За всички новопостроени плавателни съдове са привлечени млади капитани, които често поставят на изпитание възможностите си и рискуват както своя живот, така и този на екипажа си. Такива са и самоуките риболовци Димитър Банев и Васил Аристотелов от Ахтопол, които макар и неграмотни, са утвърдени професионалисти. Желанието им да реализират по-голям улов и да се докажат води до катастрофа, в която, за щастие, няма жертви и ранени, но предизвиква разрушаването и загубата на уловената риба и инвентар. За нещастието свидетелства млад паладжия от екипажа, на когото историята е съхранила само малкото име – Янко.

Спомням си датата 4 октомври 1954 година. Беше ясна безлунна вечер. Срещнахме много алаи. Моларахме два пъти и предадохме на боксиращия ни кораб осемстотин чифта паламуд. След полунощ от север се чуха гръмотевици, които ставаха все по-близки, придружени със светкавици. Наближаваше буря, разказва той. Подготвяхме се да се прибираме в залива и дадохме знак на влачещия ни кораб да се приближи. Корабът направи кръг около аламаните и когато беше готов да ни боксира, в читиите ни от ачика се вдигна голям алай паламуд. Капитанът даде знак на кораба да се оттегли и изкомандва да се приготвяме за мола, казва още паладжията и добавя, че целият екипаж предупредил капитана да не се лакоми за повече улов.

Риболов с аламани и алчност
За сезонния лов на паламуд, турук и скумрия, в миналото ахтополци разполагали с шестнадесет големи рибарски лодки - аламани. Снимка: Сдружение Черноморска Странджа

Без да слуша роптанието на хората, капитанът нарежда маневра и изкомандва мола. Съвсем скоро рибата е заградена и започва обирането на стингата. За минути обаче идват вълни и силен вятър, които се усилват с всеки изминал миг. Прибирането на мрежите става все по-трудно, а светкавиците и гръмотевиците приближават неумолимо.

Когато изсипахме четвъртото кепче, аламанта се наклони и една вълна прехвърли борда. Рибата заплува в краката на екипажа на юч чифтето, разказва Янко.

Сред екипажа настъпва паника и започват да се чуват предупредителни викове за потъване. Капитанът изкомандва да се лови риба до последно.

Тогава разбрах, че този човек в алчността си няма мярка. Грабнах ножа и отрязах читиите. Всичката риба от торбата се изсипа в морето. Прибрахме мрежите и торбата и с палажията на юч чифтето Илия Шейтанов се уговорихме да разделим аламаните и всеки сам да спасява хората си, продължава паладжията.

През това време силният вятър и проливният дъжд скриват светлините на кораба. Екипажът не може да види брега, но чува как вълните се разбиват в скали. Капитанът мълчи безучастен.

Да се пътува срещу вятъра беше невъзможно. Насочих аламаната пупа с надежда да стигнем до пясъчната ивица на р. Велека. Чувах грохота на вълните, а бялата ивица на екамоза ми показваше, че приближаваме скалистия бряг. Обърнах аламаната към ачика, за да избягам от сблъсъка със скалите. Една светкавица освети пространството и видях, че се намираме до боруна на Ахтото. Съзнавах, че животът на десет човека зависи от моите действия и се стараех да не допусна грешка. Втора светкавица освети изкривеното от вятъра дърво до гробището на Синеморец. Прецених къде се намирам и накъде да пътувам. Насочих аламаната към реката и се уповавах само на своя инстинкт. Не мина много време и башът на аламаната се вряза в пясъка. Извиках на екипажа да скачат на пясъка един по един. Пръв скочи капитанът, разказва Янко.

Риболов с аламани и алчност

Спасителната акция продължава.

Когато всички слязоха, оставих палата, прескочих мрежите и едва стигнал до средата, една вълна наклони аламаната, мрежите се изсипаха в морето, аз изгубих равновесие и паднах във водата. Опитах да стъпя на дъно, не можах и да се хвана за борда. Усещах как водата влачи краката ми навътре. Едно въже се засука по главата ми. Хванах се за него. Аламаната се завъртя и бордът, от която страна бях аз, се доближи до брега. Краката ми останаха под нея. Още няколко вълни и щях да остана затиснат между аламаната и пясъка. В тоя момент една ръка хвана яката на шубата ми и ме изтегли на пясъка. Бях леко замаян, но се оправих. Видях Анестито да трие челото ми. Той ме измъкна от водата. Потърсихме и открихме в края на пясъка и другата аламана. Всички бяха спасени. За инвентара не можехме да направим нищо. Изоставихме го, пресякохме реката при устието и мокри и съсипани се прибрахме по домовете си, завършва разказа си Янко.

Същата съдба застига и кораба на Димитър Банев – екипажът е изхвърлен на плаж Липите.

На другия ден риболовците отиват да потърсят за вещи, които могат да спасят. Мрежите са заровени в пясъка, аламаните лежат, пълни с пясък и вода. Групи мъже и жени от с. Синеморец събират изхвърлената от морето риба. Един младеж, нагазил в по-дълбоки води, е завлечен навътре в морето. Той е единствената жертва на алчността в този нещастен случай.

Речник:

Аламани – двуостри лодки с по десет човека екипаж, пригодени за риболов.
Палан – кормилно гребло – палажия.
Алай – пасаж.
Молан – заграждане.
Ачик – далече от брега.
Стинга – дебело въже, прекарано между халки по долната част на мрежата, с прибирането на което се образува голяма торба.
Юч чифте – аламана с три чифта гребла.
Дортчифте – аламана с четири чифта гребла.
Качкалата – въжето, което свързва кърмата на двете аламани.
Албар – мачта със седалка за капитана в предната част на аламаната.
Пупа – по посока на вятъра.
Екамоз – флорисциращи микроорганизми, които светят при удар с твърд предмет.
Борун – нос в морето.
Ахтос – местност край брега.
Баш – предната част на аламаната.
Каик – голяма лодка.
Читии – връзката на мрежите с двете аламани.
Ело – близо до брега.
Торба – специално приспособление между двете крила на мрежата.
Кепче – голям сак за изваждане на рибата от торбата.
Хамнажии – гребци от първия ред до мрежите.
Ала – напред.
Сига – назад.

Оставете коментар

avatar
Подреди по:   най-нови | най-стари | най-гласувани
Георги Долапчиев

Тази история е описана в книгата на Г.Долапчиев от гр.Ахтспол “ Катастрофи и корабокрушения в акваторията на Ахтопол“ .
Добре е да отбелязвате имената на авторите при публикации в сайта.

wpDiscuz