География на община Царево

Информация за община Царево

Община Царево се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 13 населени места с общо население 9 291 жители (01.02.11 г.). Площта, която заема, е 681 км2.

На изток тя граничи с Черно море, на север с Община Приморско, на запад – с Община Малко Търново, а на юг – с Република Турция. Заема българската част на Приморска Странджа – една добре обособена в морфологично отношение планина, днес изкуствено разделена по долината на река Резовска от държавната граница между България и Турция.

В рамките на общината влизат следните населени места:

Специфичния поземлен ресурс, с който разполага Община Царево и се използва за реализиране на нейните туристически функции, е плажната ивица. По протежение на морския бряг в общината са се оформили 16 плажни ивици с обща дължина 9184 м.

Като географски дадености освен морето, несъмнено важна роля в развитието на района играе и планината. Приморската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Ниските и полегати хълмове, обрасли с вековни дъбови гори, плавно се спускат към морето, нарязало брега на десетки малки заливи и полуострови. На юг от град Царево се намира връх Папия, който е на 502 м надморска височина. Гледката от там към града и крайбрежието на Странджа е изумителна.

През територията на община Царево преминава и най-голямата странджанска река – Велека (с дължина 147 км), която в долното си течение (последните 10 км) е плавателна.

Резервати и защитени зони

Уникалната странджанска природа се опазва чрез мрежа от защитени територии , в т.ч. най-големият природен парк в страната – „Странджа“. За по-доброто опазване на природното богатство, в Парка са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и 8 природни забележителности. От тях на територията на община Царево се намират следните:

Резервати:

Защитени местности:

Природни забележителности:

Флора

община царево
Странджанската зеленика. (снимка: Евгени Динев)

Географските и климатични особености на Странджа планина са предопределили специфичните характеристики на вегетацията, която представлява един интересен конгломерат от европейски, черноморски и кавказки видове, различаващи се по своя произход, биологични особености и ниво на развитие. Те се поделят на четири основни типа растителност:

  • крайбрежни гори, блатиста и дюнна растителност
  • формации от горун и източен бук с вечнозелени храсти
  • гори от източен бук във високопланинската област (500-700 м)
  • ксеротермични източнобукови формации с или без останки от средиземноморска растителност

Без съмнение източният бук е доминиращия тип дърво в Странджа планина. Има също така дъбови гори, които заемат 7% от залесената площ. Горите от източен бук, както и дъбовите формации в Странджа планина, са с непроменено съотношение и състав, което е много рядко в Европа. Иглолистните гори, които могат да се видят разпръснати в дъбовите и буковите гори като отделни формации (10% от общата залесена площ), са изкуствено въведени в по-късен период.

Общият брой на висшите растения в Странджа е около 1500, което представлява около 50% от общия брой на висшите растения в България. Три от тях са български ендемити, 7 – балкански ендемити, 32 са реликтните видове, 56 – редките и 10 – застрашените като странджанска боровинка, кримски чай, странджански дъб. Над 70 вида от 700, включени в Червената книга на България, се намират само в Странджа и по крайбрежието.

В крайморската част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове – лаврово дърво, зеленика, лавровишна т.н. бясно дърво и др. От 1950 г. в околностите на Царево и района се поставя началото на опитно отглеждане на цитрусови култури – портокали, лимони, мандарини, маслинени дървета и други.

Фауна

община царево
Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът.

Странджанският регион, включително крайбрежната ивица, е един от най-богатите на животински видове в България.

Сред Безгръбначните животни в Парка консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10.

Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 404 вида.

По своето рибно богатство Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната на Парка акватория. По този показател той е сред първите в Европа. Броят на реликтните видове е голям – 9 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 5 бореални реликта (от лат.- Вorealis – „северен“, видове с произход северните области на Евразия и Северна Америка и достигнали нашите ширини през Кватернерните застудявания.

В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби. В Европейската Червена книга е записана дивата форма на речната пъстърва, а в националната Червена книга – 8 вида, сред които трииглата бодливка, дивият шаран и брияната.

На територията на Природния парк са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в Световен и европейски аспект са дървесницата(Hylaarborea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobatessyriacusbalcanicus), и големият тритон (Triturus).

В Странджа са установени 23 вида влечуги, като със световно значение са популациите на 11 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка (Coluberrubricepsthracius) – локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Редки видове са обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, жълтокоремникът, горският гущер и геконът.

В границите на Парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В Парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са втората по важност защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска – на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.

община царево
Отделни индивиди от тюлен монах спорадично посещават подводните пещери край Силистар.

В границите на Природния парк се размножават 62 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса след средата на ХХ век не е научно документирано. Отделни индивиди от тюлен монах спорадично посещават подводните пещери край Силистар.

Прилепите са 21 вида, 12 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух нощник, средиземноморско прилепче и др.). Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, малко сляпо куче, трите вида сънливци, гюнтеровата полевка и малката оризищна мишка).

Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са златката и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.

На територията на община Царево се намира една от седемте влажни зони в страната, която е с континентално значение – комплекса “Ропотамо – Велека”.

Оставете коментар

avatar
wpDiscuz